Онова, което майка ти не знае: че тази жена в къщата ѝ е единственият човек, който ти се струва познат от последните дни. Че означава нещо за теб. Че си я видяла тогава и я виждаш и сега. Че тази жена е като теб — тялото ѝ е мост между два свята.
Иска ти се да можеш да я задържиш близо до себе си завинаги. Иска ти се да можеше да остане и двете да си говорите за всичко или да стоите една до друга с часове, без да си казвате нищо.
Хората се опитваха да разберат. Журналистите задаваха въпроси и предаваха отговорите. И полицаите също. Събираха улики, ровеха в миналото, търсеха мотиви и методи, проследяваха стъпките му в опит да открият кои са жените в мазето.
Всички се борят за всяко късче, но никога няма да разберат.
Нея, теб и дъщеря му. И трите ви. Историите ви накуп. Това е най-близкото до истината, до което някой някога ще стигне.
— Мамо — казваш. — Всичко е наред.
Майка ти се отдръпва. Напоследък не ѝ се удава лесно да те оставя на милостта на света.
Другата жена чака, увита в пухкавото бяло палто, което заплашва да я погълне, отдолу се подават дънки и апрески, а кестенявата коса е прибрана под ушанка. Чисто нова. Наскоро купена най-вероятно. Нова вещ за нов живот.
Тя иска прегръдка. Помоли те и сега чака с отпуснати до тялото ръце, а на лицето ѝ вече се е изписало съжаление.
Разтваряш ръце.
Благодарности
Аз (французойка) се заиграх с идеята може би някой ден да напиша роман на английски, когато бях деветнайсетгодишна. Отне ми десетилетие да стигна до този момент — десет години, през които да публикувам в САЩ, ми се струваше ярко и невъзможно далечно чудо. Всъщност ето какво се опитвам да кажа: не мога да повярвам, че стигнах дотук. Съжалявам, знам, че се предполага да съм хладнокръвна, но наистина не ми е по силите.
В процеса на създаване на този роман имах невероятното щастие да работя с хора, които са не само смущаващо добри в работата си, но и които разбираха какво се опитвам да постигна с тази история, и още по-хубаво — които я обикнаха. Това означава за мен повече, отколкото мога да изразя с думи. (Въпреки че работата ми е буквално да се изразявам с думи.) И така, изказвам най-сърдечните си благодарности:
На Рейгън Артър, моята редакторка: ти си редактирала и публикувала някои от най-любимите ми книги, книги, които ме направиха писателка. Благодаря ти за добрината, за опитното ти око, за енергията ти и щедростта ти. На Тим О’Конъл, отговорния редактор на тази книга, за първата редакция и задето още в началото ми каза, че това би трябвало да е забавно. Рейгън, Тим, не мисля, че е лесно да накараш един писател да се чувства напълно уверен, докато пише, но вие двамата се справихте. Благодаря ви.
На Стивън Барбара, когото имам големия късмет да нарека свой агент, за подкрепата, която ми оказа за написването на тази книга още от самото начало, за неуморния ти труд и за приятелството ти. Нямам намерението да звуча преувеличено, но вярата ти в работата ми промени живота ми. Благодаря ти за всичко.
На отбора мечта от „Кнопф“: Джордан Павлин, приятелката ми Аби Ендлър, Рита Мадригал, Изабел Яо Майерс, Роб Шапиро, Мария Карела, Келси Манинг, Закари Луц, Сара Ийгъл, Джон Гал и Майкъл Уиндзор.
На отбора мечта от „Инкуел Мениджмънт“: Алексис Хърли, задето съвсем буквално разнесе книгата по целия свят, Мария Уелън, Хана Лемкул, Джеси Торстед, Линдзи Блесинг и Лора Хил.
Също и на Райън Уилсън от „Анонимъс Кънтент“ за работата му по филмовите права.
На Клеър Смит от „Литъл, Браун Буук Груп“ от Великобритания, задето пренесе тази книга отвъд Атлантика, за безкрайния ѝ ентусиазъм и за бележките ѝ, които винаги ми бяха от помощ. Благодаря ти, Клеър. Специални благодарности и на Елеонор Делер от „Фаяр/Мазарин“ и на редакторите по целия свят, които харесаха тази книга.
На Пол Богаардс, много специален издател, който прави всичко да изглежда забавно и лесно (и който кани най-изненадващите гости на кафе). За мен е голяма чест, че хареса работата ми. И на Стефани Клос и Стефани Хауер от „Богаардс ПиАр“.
Универсално призната истина е, че писателите искат да бъдат обичани, но ми се струва, че много от нас подценяват колко би могла да промени живота обичта на добрия човек. Сърдечни благодарности на милите хора, които подкрепиха тази книга.
На Тейлър Даниълс, моя съпруг. Благодаря ти, че вярваше в мен, че чете черновите, че измисли заглавието на тази книга и за обсъжданията на основните моменти в сюжета. Толкова съм щастлива, че те имам в живота си и че присъствам в твоя. И ти благодаря, че си чудесен татко на нашето куче Клодин.