Той — и това беше последното, което си помислих — беше като воин. Като някой, който знае, че не е свършило, докато другата страна не спре да се гърчи.
13. Жената в къщата
Рамото ти трепери. Той се навежда над теб и те разтърсва, за да се събудиш. Кога си заспала? Помниш само как лежиш на твърдия дъсчен под и се опитваш да намериш удобна поза за прикованата си ръка.
Чакаш го да те освободи. Издърпва те на краката ти. Разтъркваш очи, разтърсваш крака. В бараката винаги беше будна, когато той идваше. Гърлото ти се стяга при мисълта, че е могъл да се вмъкне незабелязан — че е бил надвесен над теб, докато си лежала със затворени очи, леко отворена уста, нехаеща за околния свят. Несъзнаваща присъствието му.
— Да вървим.
Сграбчва ръката ти, отваря вратата, води те по коридора. Под другия си лакът е напъхал кърпа за баня и комплект дрехи. Отваря друга врата от лявата ти страна — снощи не си я забелязала — и те вкарва вътре. Оглеждаш се набързо: вана, завеса, мивка, тоалетна. Той слага пръст на устните си и се обръща към душа.
— Тя още спи — изрича с нисък глас, приглушен от струята. — Обаче побързай. И бъди тиха.
Сесилия. Споменът за снощи изплува между двама ви, питащия глас на дъщеря му и паниката в очите му. И тримата стоите хванати за ръце на ръба на скала.
Сваляш дънките и бельото си надолу по краката. Събличаш пуловера си, тениската, евтиния спортен сутиен, който ти е дал, когато кукичките на твоя собствен най-накрая се повредиха.
Вдигаш капака на тоалетната. Толкова си заета да си зашеметена от реалността на преживяването, че за миг или два забравяш, че те гледа. Знаеш само, че има памучно килимче, което гали извивките на стъпалата ти, студен емайлиран ръб се впива в задната част на бедрата ти. Руло тоалетна хартия от дясната ти страна, бяла, двупластова. Той не сваля поглед от теб, наблюдава те с безразличие, все едно си куче, което се облекчава по време на разходка.
От лявата ти страна водата се плиска във ваната. Не питаш за Сесилия, дали шумът от душа няма да я събуди. Той е баща и знае кое пречи на съня на детето му. Правиш предположение: свикнала е с това. Допускаш, че е ставал преди нея от години, бръснел се е и си е миел зъбите още преди първата ѝ прозявка.
От тоалетната седалка го оглеждаш. Бинго. Облечен е — дънки, чисто яке, работни обувки, завързани. Косата му е сресана, брадата е прясно оформена. Станал е рано, отделил е време за собствените си нужди, преди да се заеме с твоите. Ако тя чуе нещо, ще си помисли, че новата наемателка е точно като баща ѝ и става рано.
Ставаш, за да пуснеш водата. Каниш се да влезеш във ваната, когато нещо те спира. Образ в огледалото. Жена. Нова и непозната. Ти.
Трябват ти няколко секунди. За да огледаш косата си, дълга и тъмна, каквато си беше, но корените са посивели, няколко бели кичура падат на раменете ти. Ребрата ти са изпъкнали, движат се под кожата ти, сякаш заплашват да я пробият. Очертанията на лицето ти.
— Хайде.
Преди да успееш да се огледаш по-добре, той сграбчва ръката ти, дърпа завесата на душа и те бута под водата.
Толкова е топла. Свикнала си да си вземаш такъв душ всяка сутрин. Стояла си продължително време, водата се е стичала по гърдите ти. Навеждала си глава назад и си оставяла водата да напълни ушите ти, да напълни устата ти, да те обладае. Отдавала си се на момента изцяло, окончателно, търсила си сюблимност, която така и не се е материализирала. Сега, след като пет години си се плакнала с вода от кофа, не можеш да кажеш коя част от това изживяване — водата, пареща гърба ти и обливаща лицето ти, или парата, пълнеща дробовете ти — би трябвало да бъде приятна.
Държиш очите си отворени, опитваш се да дишаш през парата. Помниш ли как се прави това? Протягаш се, за да вземеш сапуна. Кракът ти се подхлъзва. Той те улавя, завърта очи. Завесата на душа още е дръпната встрани. Няма бръснарско ножче, нищо, което би могла да използваш, за да нараниш него или себе си — няма дори шише с шампоан, който да пръснеш в очите му. Само ти, голото ти тяло и калъп сапун.
Държиш го под струята. Разнасяш пяната по ръцете си, гърдите си, между краката си, чак до върховете на пръстите си.
— Приключи ли?
Казваш му, че си почти готова. Вземаш още сапун и измиваш лицето и косата си. След това спираш водата и се обръщаш към него. Подава ти кърпа. Подсушаваш се. Тялото ти е толкова осезаемо, толкова истинско под жълтата светлина. В бараката, при мъждукащата лампа за къмпинг, не можеше да видиш подробностите — стрии като мълнии от вътрешната страна на бедрата ти, тъмни косми по ръцете и прасците, туфи под мишниците. Синини по ръцете, застояли блата от пурпурно и синьо в сгъвките на лактите ти. Повърхностни белези по гърдите ти. Изпълнени с бруталност години, изписани по кожата ти.