На масата за закуска най-добрият татко на света се пресяга към кичур от косата на дъщеря си. Поднася го към носа ѝ, движи го нагоре и надолу, гъделичка ноздрите ѝ. Първоначално тя не реагира. На третото смушкване внимателно го избутва и се смее сякаш напук на себе си.
— Спри де!
Той се усмихва, отчасти на нея и отчасти на себе си. Баща и дъщеря му, които се чувстват добре заедно.
Той я обича. Очевидно е, дори и за теб.
Една особеност на любовта: тя може да направи хората слаби.
Докато са заети със себе си, затваряш очи и преглъщаш първата си глътка кафе от години. Вкусът му те връща към последната ти сутрин, деня, в който той те взе. Времето от преди това — летен стаж в нюзрум, изморени служители пъхат капсули в машината чак до късно следобед. И междувременно се сещаш за всяко посещение в кафенето. Що се отнася до кафето, спомняш си сега, никога не си пила едно и също всеки ден. Опитвала си всяка възможна вариация — шварц кафе, двойно ристрето, лате с лешников сироп, капучино с повече пяна. Отказвала си да се посветиш на нещо определено. Искаше да опиташ всичко, което светът би могъл да ти предложи.
Когато отново отваряш очи, детето чете гърба на кутията с маслото. Дръж се естествено. Пресягаш се за препечена филийка, поставяш я в чинията си. Поглеждаш към най-добрия татко на света, изчакваш безмълвното му одобрение, преди да вземеш тъп нож. Дъщеря му оставя четивото си, а ти размазваш масло по филията. Добавяш и слой желе, все едно е нищо, все едно това не е първият път от пет години, когато можеш да решаваш колко ще изядеш от предложената храна. Толкова церемониално, колкото ти е възможно, без да събудиш подозрения, отхапваш хапка.
Остра болка прерязва венците ти. Желето е толкова сладко, че засяда в гърлото ти. От години не си ходила на зъболекар. Не искаш да мислиш за онова, което е в устата ти. Кариеси, гингивити, уста, която ще започне да кърви, ако решиш да почистиш зъбите си с конец. Препечената филия боли, но освен това е топла и хрупкава, маслото е почти разтопено, а ти си толкова шибано настървена, толкова гладна, че си забравила какво е да бъдеш заситена. Може би си трупала глада някъде между празния си стомах и възлите по бедрените си кости и няма да можеш да спреш да ядеш, докато не наваксаш всяка калория, която си пропуснала в бараката.
— Взе ли бележката за госпожа Нюман?
Гласът на бащата те връща обратно в кухнята. Връща те към ръцете ти на масата, към краката ти на пода, към този мъж и неговата дъщеря, и тяхната съвършена и чудесна сутрешна рутина. Сесилия потвърждава, че тя наистина е взела онази бележка за госпожа Нюман. Небрежният им разговор продължава, той пита за предстоящия тест, иска потвърждение, че тази вечер Сесилия ще е на урок по рисуване и че ще я вземе в пет и половина.
Ти не знаеше, че бащите могат да се държат така. Независимо колко назад се вглеждаш, не можеш да си спомниш твоят някога да ти е правил закуска, да си е играл с косата ти, да знае имената на учителите ти и учебния ти план. Баща ти заминаваше рано на работа и се прибираше след вечеря, облечен в хубав костюм, с куфарче в ръка, изморен, но доволен. Отделяше време за теб и за брат ти, за спортни срещи и училищни пиеси, за неделни следобеди в парка. Но ти беше част от списъка с неща за вършене. Дори като дете усещаше, че ако никой не му напомни за конкретната дейност, бащинството може да му се изплъзне от ума, детството ти да стане като дреха, която никой не се е сетил да прибере от химическото чистене.
Най-добрият татко на света допива кафето си. Дъщеря му се предава пред филийката, която е опитала да сдъвче. Двамата стават. Той ѝ казва: „Пет минути“, и тя му отговаря, че знае, и изчезва на горния етаж. В мига, в който звукът от затръшването на вратата на банята стига до кухнята, той се обръща към теб.
— Хайде. Сега.
Подканва те да вървиш пред него и да се изкачиш по стълбището. Следва те отблизо, тялото му се отърква в твоето. Вървиш към спалнята. Не се налага да ти казва да се нагласиш до радиатора. Сядаш на пода и вдигаш дясната си ръка. Той вади белезниците от джоба си, закопчава единия край за китката ти, а другия за металната тръба. Дърпа нагоре и надолу, уверява се, че механизмът е заключен.
— Трябва да я закарам на училище, а после трябва да ида на работа. Сега, гледай.