Ето например това: след като мама почина, известно време ми беше трудно да ям. Сега апетитът ми се върна. И още по-лошо: отново започнах да харесвам вечерята. Тримата заедно седим, гледаме „Опасност!“ и за известно време нещата изглеждат почти наред.
А откакто тя пристигна, не съм изпитвала нуждата да ритам онова клето дърво толкова често, колкото преди.
Сигурна съм, че дървото е озадачено, ами аз? Причинява ми болка да го кажа. Мама е мъртва едва от месеци. Каква дъщеря ме прави това?
Не би трябвало да спра да тъгувам. Предполага се все още да страдам.
Харесвам я, жената в къщата ни, но в същото време и мъничко я мразя, задето ме измъкна от дълбините на безнадеждността.
Но най-вече просто изпитвам облекчение, че тя и татко не го правят.
17. Жената в къщата
Когато къщата потъва в мрак, той те намира.
Действията му тук са почти същите като онова, което беше в бараката. Той въздъхва. Оглежда те от глава до пети. Вече не се налага да изчака, докато се нахраниш или докато използваш кофата. Вместо това откопчава белезниците ти и ти дава знак да се качиш на леглото. След това премисля и ти нарежда да се върнеш на пода. Объркана си, но се подчиняваш.
Малко по-късно схващаш. Не иска дъщеря му да чуе скърцащите пружини и издайническото блъскане на таблата на леглото в стената.
18. Жената в къщата
Дните са твои.
Четеш книгите си. Вече ги знаеш почти наизуст. Поставяш си предизвикателства да изрецитираш първата глава на „Едно дърво расте в Бруклин“ по памет. Опитваш да си спомниш упражненията за медитация от предишния си живот, как съзнанието ти може да свие времето или да му позволи да се разтегне.
Къщата е толкова тиха без тях, че понякога си тананикаш само за да се убедиш, че ушите ти не са оглушали.
Животът ти като бегачка те е научил на умения. Ключовото за маратона е да не мислиш за края. Да не си представяш финалната линия. Да продължаваш да се движиш. Да съществуваш в настоящето. Единственият начин да го направиш е стъпка по стъпка. Не се налага да е красиво. Определено не се налага и да е приятно. От значение е единствено да си жива в края.
Оглеждаш се за камерите. Сама в спалнята и в кухнята в часовете за хранене. Не можеш да знаеш със сигурност дали ти е казал истината, или си го е измислил. Не можеш да видиш нищо, но колко лесно би му било да ги скрие между две книги, в ъгъла на окачения таван, зад кухненския шкаф? Вярваш, че може да види всичко.
Сутринта през уикендите те заминават, слагат в раниците си опакован обяд. До вечерта чуваш единствено птичи песни. Сесилия се връща изтощена, но изпълнена с желание да сподели за следобеда, прекаран в поход, разглеждане, обиколка на библиотеката или музея. Преравяш всяко нейно изречение за информация. Екскурзии в студа: трябва да си в близост до планини, може би още в северната част на щата. Невъзможно е да знаеш със сигурност. В някои дни тя споменава имената на близките градчета. Никое не ти е познато. Би могла да си навсякъде.
Разпитва те. Сесилия. Иска да знае какво правиш, докато нея я няма. Рецитираш лъжата, която баща ѝ ти е набил в главата: работиш дистанционно, занимаваш се с обслужването на клиенти за компютърна компания. Освен това си измислила живота на Рейчъл, жената, която Сесилия вярва, че си. Следобедите ги прекарваш в четене — не е съвсем лъжа. Понякога посещаваш магазините, онези, които си чула баща ѝ да споменава. Рязко се възпираш и не споменаваш за приятелите или семейството на Рейчъл. Нямаш доверие на мозъка си, че ще запомни измислените персонажи, че ще съчини достоверни истории за живота им. Тя е умна. Ако допуснеш грешка, ще забележи.
Не ти е позволено да докосваш нищо, но очите ти имат сила. Могат да пътуват навсякъде. Както когато беше малка и майка ти те водеше на пазар: Пипай само с очи. Оставяш погледа ти да обикаля кухнята, да наднича в дневната. На лавицата има поредица медицински трилъри. Седиш на дивана с килната глава и опитваш да разчетеш заглавията. Какво точно търсиш? Модел? Тема? Обяснение кой е той и какво прави, натикано между „Аутопсия“ и „Щамът «Андромеда»“?
Тя е точно тук, пулсира през стените, подобно на тихо ръмжене под дървените подове. Истината за него, затворена в самото сърце на тази къща.
Всеки предмет разказва история, която може да е, или да не е истина. Медицинските трилъри може да са колекция на мъртвата му съпруга или пък останали от лятна отпуска, или предупредителен сигнал за мрачна мания към човешкото тяло? Детски снимки на Сесилия, която се учи да плува в басейна на мотел, завършване на трети клас, изгубена под шапка на вещица за Хелоуин: обичайните белези за семеен живот или реквизит от театъра на битието му, поставени тук, за да поддържат приличието?