Тази къща — дали го познава? Или е снимачна площадка, алтернативен свят, изграден къс по къс, за да скрие истинската му същност?
Има неща, които виждаш, и неща, които се натрапват с липсата си: няма стационарен телефон. Няма настолен компютър. Допускаш, че някъде има лаптоп, заключен в чекмедже и защитен с парола, който се вади само за служебни задачи и домашно. Мобилните им телефони са пъхнати в джобовете им. Сесилия дори не може да разполага със своя: носи го в училище и на уроците по рисуване, винаги, когато не е с него. Още щом се прибере у дома, той протяга ръка и тя му го подава. На тринайсет е. В редките случаи, когато се оплаква от правилата му за телефона, той ѝ отговаря, че не иска да си губи времето в социалните мрежи и се заклева, че по-късно ще му благодари. Тя въздъхва, но не се противопоставя.
Очите ти се връщат към книгите, към снимките, към прилежно подредените списания за природата върху масичката за кафе. Търсиш отговори. За мъжа или някакви знаци за живота му. Търсиш историята му.
Нощем сънуваш. Видения, които са те проследили от бараката: тичаш с всички сили по селски път, обграден от дървета. Зад теб е шумът от дишането му, заплахата на стъпките му, които те догонват.
Стряскаш се и се будиш. Дори и в сънищата ти те преследва. Обаче ти бягаш и за няколко мига ти се струва истина. Придържаш се към тези усещания толкова дълго, колкото ти е възможно в мрака, към инерцията на тялото ти, към ръцете ти, удрящи се в страните ти, към възхитителното изгаряне на въздуха, който минава през гърлото ти.
Една вечер правиш най-смайващото откритие над чиния зеленчуков пай. Сесилия се е вторачила в телевизора. Ник от Арканзас е избрал „Девизи“ за четиристотин.
— Тези две латински думи символизират духа на морската пехота — изрича Алекс Требек.
— Semper fidelis.
Отговаряте заедно. Ти и съвършеният баща. Той бавно обръща главата си. За първи път в присъствието на дъщеря си те поглежда право в очите.
— Откъде знаеш?
Тонът му е решителен, съсредоточен. Нещо тук означава много за него.
Не искаш да му кажеш истинската причина. Искаш да запазиш за себе си спомените от Маратона на Морската пехота от 2012-а. Вечерен влак от гара „Пенсилвания“ до „Юниън“, една нощ в хотел, обаждане за събуждане в четири сутринта. Автобус, натъпкан с найлонови силуети, мъглив поход до Пентагона преди изгрев. Мъже в униформи претърсват колана ти за бягане, пакетчетата кофеинов гел, единични опаковки адвил, енергийни барчета. Националният химн, после началният изстрел. Трийсет хиляди бегачи. Четири часа и двайсет минути. Горите на Вирджиния от двете страни на трасето, безкрайна магистрала в задушаваща жега, а най-накрая и финалната линия. Още униформи. Ръцете им подават медали. Изтощените ти крака, изпотеното ти тяло, ремъкът около врата ти. Бегачът до теб изрича две думи на морския пехотинец пред него. Semper fi.
Не искаш той да научи нищо от тези неща. Не искаш да узнае, че някой ден, ако ти се удаде случай, би могла да затичаш.
Но не и сега обаче. Сега тялото ти не би могло да се справи. Правило номер две за оцеляване извън бараката: ще се подготвиш. Дотогава ще седиш мирна. Ще се храниш. Ще гледаш „Опасност!“. Ще познаваш отговорите на масата за вечеря.
Понеже бащата и дъщерята те чакат да отговориш, претърсваш съзнанието си за най-правдоподобната лъжа.
— Имах инструктор по фитнес, който е бил морски пехотинец — отговаряш. — Той ни го каза.
Озадаченият баща надига вежда. Играе си с пая си. Това е непривично за него. Не е мъж, който се колебае. Или яде, или не.
Сесилия конспиративно се навежда напред.
— И той е бил морски пехотинец. — Посочва баща си с брадичка. Той се опитва да се намеси: „Сесилия…“, обаче тя продължава: — Напуснал колежа, за да служи.
Вилицата ти издрънчава върху чинията ти. Морски пехотинец.
— Еха.
Не можеш да измислиш нищо друго, което да кажеш.
— Полеви санитар — измърморва тихо. Принуден е да ти сподели част от себе си. Нещо, което се е надявал да опази, както ти с маратона.
Не знаеш какво е полеви санитар. Не знаеш с какво се занимава полевият санитар. Напуснал е колежа, за да стане такъв, така че вероятно да си полеви санитар не изисква медицинско образование.