Дамски превръзки. Три-четири, пристегнати с ластик.
От задната страна има лист хартия. За щастие, е писала с големи закръглени букви с помощта на пурпурен маркер. Разгадаваш думите една по една. „Надявам се тези да помогнат. Кажи, ако ти трябват повече. Сесилия.“
Чула е. Слушала е. След вечеря, тази вечер — след като изфуча от масата — е отишла и е взела няколко от собствените си запаси. Написала е бележката и е пъхнала превръзките под вратата ти. Баща ѝ сигурно ѝ е казал да стои далеч от стаята ти, но на нея ѝ е било все едно. Знае, че още не е отишъл до магазина. Знае, че ти трябва помощ. Решила е да ти помогне. Избрала е теб пред него.
Притискаш превръзките към гърдите си. Няма да ги използваш. Не можеш. Той ще забележи, ще иска да знае откъде ги имаш. Ще продължиш да тъпчеш бельото си с тоалетна хартия, докато той не отстъпи — ако отстъпи — и се върне от магазина с най-евтината кутия тампони.
А ти усещаш как превръзките се надигат и се спускат с гръдния ти кош. Някой го е грижа. Някой е чул, че имаш нужда от нещо, и е положил усилия да го получиш. Топлиш се с това чувство на първата истинска добрина от пет години.
А после застиваш. Пръстите ти стискат найлоновите опаковки. Камерите. Шибаните камери. Онези, за които той те увери, че са навсякъде — в тази стая, на входната врата. Трябва да повярваш на казаното от него. Гледам те. Винаги ще те гледам.
Не си направила нищо лошо, казваш си. Но това няма значение. Никога няма.
Съществува само лошият избор. А оставянето на превръзките отвън е най-лошият. Тогава той със сигурност ще ги види. Ако ги скриеш, влизаш в света на „може би“. Може би няма да гледа записа. Може би няма да ги намери. Може би на теб и Сесилия ще ви се размине.
Книгите ти са подредени близо до леглото. Пресягаш се към дебелото томче на „То“. Напъхваш превръзките между две глави. Натикваш бележката в друга книга — преживялата много „Едно дърво расте в Бруклин“. Най-добре да разпръснеш уликите. Превръзките ще го вбесят, но бележката — това няма да го преживее. Дъщеря му да действа зад гърба му. Това ще е краят ти. Краят на всичко.
Не заспиваш. Дори за миг.
Очакването те изгаря, осъзнаването те смазва.
Помагах на приятелка.
Това ѝ каза.
Приятелка. Мъж в обществото, който създава контакти с другите. Държи сърцата на хората близо до своето.
Хората говорят за приятелство, но имат предвид любов. В края на краищата всичко е любов.
А сега, за първи път от години, и ти разбираш какво е това усещане. Знаеш го без всякакво съмнение. Някой ти пази гърба. Някой те харесва.
22. Номер три
Той ще става баща. Съвсем скоро.
След като те откри в самото начало на бременността, той спря да пие.
На метода „всичко или нищо“, каза ти. Не би могъл да обикаля наоколо и да си позволи да бъде немарлив. Не би могъл да рискува да каже твърде много. Не и по принцип, но още по-малко с дете в картинката.
Момче или момиче, запитах.
Момиче, отговори ми.
Помислих си: някой ден ще стане на моята възраст.
— Какво ще стане, ако не мога да го направя? — каза той.
Запитах какво има предвид.
След като тя се роди, каза ми. Ами ако не мога да го направя?
Канех се да питам дали под онова „да го направя“ има предвид да бъде баща, или нещото, което се кани да ми стори.
И тогава получих отговора си, предполагам, когато „го направи“. Опитваше да си докаже нещо.
Това беше голямата мистерия на живота ми — онова, което ми стори — а той не я беше решил.
Ако ми беше дал възможност, щях да му кажа да не се тревожи. Щях да му кажа, че доколкото предполагам, той ще продължи да го прави още много дълго време.
23. Емили
Нямаше скоро да му пратя съобщение. Исках да изчакам един-два дни, може би и три.
Легнала в леглото си, току-що прибрала се след вечерната резервация, отключих телефона си и потърсих факти за червеноопашатите мишелови. След като намерих каквото търсех, започнах да пиша. Спрях. Поколебах се. Отново започнах да пиша.
Здрасти! Емили е (твоята какао конспираторка). Отново ти благодаря за цялата ти помощ днес. Между другото, знаеше ли, че червеноопашатият мишелов може да вдигне куче до десет килограма?