— Добре — казва той. — Но в десет да си в леглото.
Тя се обръща към теб.
— Искаш ли да гледаш?
Притаяваш дъх. Даваш му няколко секунди да се намеси. „Сесилия — би могъл да каже, — сигурен съм, че Рейчъл е заета тази вечер.“ От джоба му се разнася бръмчене. Вади телефона си, проверява екрана и започва да пише.
— Разбира се — отговаряш.
Тя помага с разчистването на масата. След това не знаеш какво да правиш със себе си. Обикновено баща ѝ я праща горе да си измие зъбите, кара я да бръкне в шкафа, за да зареди дозатора за хартиени кърпи за ръце — каквото там успява да измисли, за да я разсее, докато те връща в спалнята. Но тази вечер оставаш. Тази вечер е за филми. Огромно неизвестно, безброй възможности да се прецакаш в някой момент.
Следваш ги до дневната. Скриваш потрепването на крака си и пренебрегваш паренето, където те е изритал преди два дни. Той се настанява на фотьойла. Докато Сесилия търси дистанционното, ти дава знак да седнеш на дивана. Дъщеря му се сгушва на възглавницата до твоята. Насочва дистанционното към екрана, пренебрегва каналите и избира стрийминг услуга. Едва разпознаваш интерфейса, но логото е останало същото. По времето, когато той те взе, платформата тъкмо се разрастваше, каталогът ѝ ставаше все по-голям и започваше да прави собствени програми. Сега Сесилия преглежда безкрайния набор от сериали и филми — някои стари, някои непознати за теб, някои с емблема „оригинален“.
— Това окей ли е?
Курсорът спира на нещо, което платформата описва като тийнейджърска романтична комедия, базирана на книжната юношеска поредица със същото име.
— Изглежда страхотно — отговаряш.
Тя се обляга назад със свенлива усмивка. Спомняш си какво беше да си на нейната възраст, да се срамуваш малко от всичко, което харесваш.
Правиш всичко възможно да се съсредоточиш върху екрана. Толкова отдавна беше. Всички тези звуци, цветове, хора, имена. Мозъкът ти изпитва затруднения да следи ставащото. Подскачаш от един сюжет на следващия, забравяш какво са ти казали героите преди пет минути. Сърцето ти бие по-бързо. Юмруците ти се свиват от разочарование, а може би от паника.
Синя светлина блещука в ъгълчето на окото ти. Телефонът му. Той напълно е пренебрегнал филма, превил е шия над малкия екран, а палецът му подскача от единия ъгъл към другия като някоя водомерка по езерна повърхност.
На големия екран влюбеният персонаж казва нещо смешно. Сесилия се засмива. Спира, обръща се към теб, сякаш за да се увери, че и ти оценяваш хумора в сцената. Момиче, отчаяно копнеещо за одобрение. Сещаш се за превръзките, за бележката, която е написала с пурпурно мастило.
„Надявам се тези да помогнат. Кажи, ако ти трябват повече.“ Правиш единственото човечно нещо. Засмиваш се.
Тя отново се смее и се обръща към екрана. Позата ѝ на дивана се отпуска, а дясната ѝ страна почти се е облегнала на теб.
Тя е тук. Съюзничка, приятелка. Чувстваш се толкова самотна до нея, повече, отколкото си била дори и в бараката.
Влюбеният персонаж подава поредната хитроумна реплика. Сесилия те сръчква.
Отново се смееш. Насилваш се. Заради нея.
Тя ти го е причинила. Непреднамерено нежният ѝ свят се е преплел в твоя. Отнема най-гладкото, най-твърдото от теб. Онова, което ти е помогнало да оцелееш в бараката. Тя го е изтръгнала, заменила го е със сенки на някогашната ти същност. Онази, която обичаше. Онази, която се отваряше за другите.
Уязвимата. Онази, която беше наранена.
25. Жената — преди къщата, преди бараката
Трудиш се, за да завършиш гимназия. Редактираш есето си. Приемат те в различни университети. Избираш Нюйоркския пред Колумбийския. Родена си и си израснала в града и не си му се наситила. Приятелите ти заминават. Прекосяват страната заради калифорнийските лета, заради Силициевата долина, заради хубавата колорадска трева. А ти оставаш. Доволна си от мястото, където се намираш. Достатъчно доволна.
Започваш да тичаш, макар да знаеш, че с времето това ще съсипе тялото ти. Ще разцепи костите ти, ще стегне мускулите ти, ще разяде сухожилията ти. Научаваш се да харесваш тичането, огъня в гръдния си кош, дробовете ти са отдушник за бурята, която бушува в теб. Тичаш, защото това е единственият ти известен начин как да се съсипеш по здравословен начин.