Различни неща стават с хората. Имаш потребност да започнат да стават и с теб. Намираш есето в лаптопа си, пишеш имейл от пет изречения. Прикачваш.
Изпращаш.
Идва следващата седмица.
Първоначално брат ти не казва нищо. А после, една вечер… Неделя. Семейството се събира у дома за печено пиле и лимонови картофки. Родителите ти са в дневната, а вие двамата сте в кухнята и миете чиниите.
— Да ти кажа — започва брат ти, докато търка една чиния. — Видях я. Статията ти.
Това те изненадва. Съсредоточаваш се върху бърсането на чаша за вино с кухненската кърпа на майка си.
— Всичко е наред — казва брат ти. Поглеждаш го: с две години по-голям от теб, висок, но крехък. Деликатно дете, свръхчувствително — така веднъж майка ти го описа на учителката. Силна челюст, крива усмивка. Походката му е от баща ви. Очите му са на майка ви.
Взима нова чиния и продължава да търка.
— Обаче — изрича с горчивината, която разпознаваш от юношеските му години — ти донякъде доказа тезата ми.
По-късно, когато идва моментът да си облечете палтата и да се качите в метрото, брат ти ти казва „довиждане“. Обикновено би те прегърнал. Брат ти, който те научи как да се боричкаш. Как да бягаш, как да нанасяш удар с юмрук. Брат ти, чиято обич се проявяваше насред задъханото безредие на игрите. Кални петна по дрехите ти, стръкчета трева в косата ти. Онази вечер брат ти те потупва леко и внимателно по рамото.
— Внимавай, като се прибираш — казва ти. Добронамерено. Освободен от теб.
Твоят брат ти маха от другата страна на платформата и ти знаеш. Знаеш, че си го изгубила завинаги.
26. Жената в къщата
Установяваш, че очакваш повторение на неделната филмова вечер. Искаш не филма, а всичко останало, което върви с него. Сесилия до теб на дивана. Промяна в маршрута ти, спирка между кухнята и спалнята. Затишие между вечерята и тишината на нощта с нещата, които той ти причинява.
Така че, когато Сесилия се отправя към дневната и те поглежда въпросително, ти на свой ред поглеждаш към баща ѝ. А той гледа телефона си. Кимаш ѝ. С мълчаливата ти подкрепа тя започва преговори.
— Не се налага да бъде цял филм — казва на баща си. — Може да е просто някой сериал. Само един епизод. Двайсет минути.
Правиш всичко възможно да уловиш погледа на баща ѝ. Поглеждаш телефона му, първоначално дискретно, после без колебания. Подсъзнателно послание. Той трябва да е този, който ще разбере, че това е добре за него. Че щом дъщеря му залепи очи за екрана, той ще може да продължи да пише спокойно.
Отстъпва. Един епизод, казва. И сделката е сключена.
Една вечер, докато превключва от телевизията към платформата за стрийминг, Сесилия спира на информация за някакъв мюзикъл. Разбираш, че е за Бащите основатели.
— И ти ли си фенка? — пита те с въодушевена усмивка.
От екрана двама души говорят за шоуто. Долавяш думите „история“, „национално турне“, „шедьовър“. Стигаш до извода, че мюзикълът е важен, и то не само за Сесилия, но за света като цяло.
— Абсолютно — отговаряш. — Тоест, разбира се.
Някога обичаше театъра. Последната постановка, която гледа, беше малко преди той да те вземе, когато животът ти започваше да се скапва, но нещата все още изглеждаха подлежащи на спасяване. Джули, съквартирантката ти, имаше билети за постановка в малък театър. Настоя да отидеш с нея.
— Не си излизала от апартамента от три дни — каза тя. — Това ще е полезно за теб.
Ти склони. Решението беше правилно.
Сесилия е още във възторг от мюзикъла си. Иска да знае какво мислиш за новите участници. Кои са ти любимите песни? При тези думи баща ѝ вдига очи и ѝ казва най-сетне да натисне бутона за включване.
Всяка вечер той седи в креслото си, а телефонът свети под пръстите му. Когато приключите с гледането на каквото там сте гледали, той нарежда на Сесилия да се подготви за лягане. Това е подсказка за теб да пожелаеш „лека нощ“ и да се върнеш в стаята. Той идва след няколко минути с белезници. А по-късно се връща. Винаги се връща.
Нещата започват да стават по-рано от обичайното. Нощните му посещения, закопчаването на белезниците за рамката на леглото. Може би заради това започваш да забелязваш. Преди заспиваше, когато ставаше това, а сега си будна и не можеш да го отречеш.
Всяка нощ, може би в ранните часове, по коридора се прокрадват стъпки. Първоначално решаваш, че някой отива в тоалетната. Но моделът не отговаря. Ослушваш се, нощ подир нощ. Една врата се отваря и се затваря. Някой отива от едно място до друго. Следва тишина. И после пак се повтаря. Стъпки, една врата се отваря и затваря.