Не знам какво стана после. Последният път, когато видях баба и дядо, беше на погребението. Дойдоха при нас след службата. Татко се държа учтиво, гърбът му беше изправен, а раменете му — толкова вдървени, че реших, че повече няма да помръднат. Никой не говори много, само нещата, които хората очакват да кажеш в такъв момент. „Как се справяте?“ и „Тя беше такъв чудесен човек“, и „Надявам се сега да почива в мир“. Всички сме губили някого, когото много сме обичали, но това не означава, че внезапно сме започнали да се харесваме.
И така, баба ми и дядо ми ни принудиха да се изнесем. Може би в седмиците след погребението са осъзнали, че никога няма да се сближим толкова, колкото са се надявали, и е време да сложат край. Може би татко им е казал да спрат да се месят и за тях това да е значело, че трябва да си върнат къщата. Не че искаха да живеят в нея. Имат си друга къща далеч от нас, на север. Просто са искали да продадат тази. Резултатът е същият де. Наложи се да напуснем къщата, в която съм живяла цял живот. Къщата, която пазеше всички спомени за мама.
Там все още можех да я виждам. Да седи до мен на дивана, когато бях малка и гледах анимационните филмчета събота сутринта. Учеше ме как да си връзвам косата на опашка пред огледалото в банята. Четеше ми първите три тома на „Хари Потър“, а по-късно лежеше до мен, когато сама си четях следващите четири. Пеехме мелодията от „Хамилтън“ в кухнята, докато държим дървена лъжица или шпатула вместо микрофон, проверявахме коя ще успее да изпее целите My Shot и Non-Stop, без да объркаме текста.
В тази нова къща мама я няма. Не е тук. Никога не е била.
А сега сме отново само аз и татко.
Е, аз, татко и Рейчъл, и който още може да бъде добавен към списъка, понеже явно татко събира молби.
Ето какво си мисля.
Мисля, че татко е сложен човек. Животът му не е бил лек. Никога не говори за детството си и трябва да допусна, че причината е, че е било доста ужасно. Искал е да стане лекар, но е станал морски пехотинец, защото е изпитвал дълг към страната си, но също и защото… не знам… може би да станеш лекар е трудно и хората, които успяват, обикновено имат пари и са от добро семейство, а тате не е можел да се похвали с никое от двете условия?
Въпреки това той си е изградил добър живот. А с мама изгради добър живот и за мен. Когато и да сме спорили с него и мама трябваше да ни помири, тя ми казваше:
— Баща ти обича да е татко.
И това е истина. Знам го. Обича да е моят татко. Развежда ме наоколо. Купува ми дрехи. Готви ми. Интересува се какво е в главата ми. Учи ме на различни неща. Иска да зная каквото знае и той.
Просто ми се струва, че някак не съм достатъчна. Сякаш е трябвало да бъда и двете ни, но съм се провалила (В какво? Не съм сигурна), а сега той трябва да мобилизира всички тези жени, за да запълни празнината.
Може би това е шибан начин на мислене. Съжалявам.
Знам, че и той я изгуби.
И така, сега сме аз, татко и жените му и колкото повече хора кръжат около нас, толкова по-самотна се чувствам.
Може би така би трябвало да бъде. Може би това научих от станалото. Че накрая единственият човек, на когото можеш да се довериш, си ти.
28. Емили
Той е част от живота ми. Не съм сигурна как стана това, но е така и изглежда, се чувства добре.
Съобщението ми за червеноопашатия мишелов нарасна като лавина по най-красивия начин. Така и не спряхме да си пишем. Сега си говорим по цял ден. Когато съм на работа, държа телефона в предния джоб на престилката си. Проверявам го между клиентите, под бара. Проверявам го в тоалетната. Проверявам го на задната седалка на колата на Ерик. Проверявам го, докато си мия зъбите, преди да си легна, и той е първото, което проверявам сутрин. Най-скорошните му съобщения неспирно се въртят в съзнанието ми.
Първоначално от червеноопашатите мишелови преминахме към други грабливи птици и най-сетне към останалата част от фауната на долината на Хъдсън. Разширихме хоризонтите си, за да обхванем работата, града, храната, времето. Той ми изпраща снимки на интересни птици. Разменяме си рецепти. Пита ме как съм всяка сутрин, а всяка вечер ми пожелава „лека нощ“. Иска да знае как се държат с мен в ресторанта. Иска да знае как се справям. Чул, че работата е брутална. Надява се, че съм добре. Казвам му за съня си — поредица от врати в тъмен коридор, всичките заключени. Търси значението му в интернет.
— Затворените врати — казва ми — явно означават, че някой или нещо стои на пътя ти. Отворената врата, от друга страна, би означавала нов етап в живота ти, положителна промяна. Сигурна ли си, че всички врати са били затворени?