Лъже — разбира се, че лъже — обаче можеш да го разгадаеш. Няма… нали се сещаш. Няма пламък в очите му, през тялото му не преминава електричество.
Която и да е одраскала гърба му, трябва да повярваш, че е добре. Трябва да вярваш, че още е жива.
За миг изпитваш облекчение. След това гърлото ти отново се стяга. Ако той я има, дали се нуждае от теб? Или само си играе с храната?
Мисълта остава с теб и след като той се маха. Да драскаш мъжа по гърба, да забиваш нокти в плътта му, да се впиваш в него, е нещо, което правиш само в извънредно специфични случаи.
Това не ти харесва. Никак не ти харесва.
Не ти харесва заради нея, не ти харесва и заради теб.
Навън има непозната жена. Непозната в опасност.
И тя може да бъде и твоят край.
Правило номер три за оцеляване извън бараката: ако се налага да присъстваш в света му, тогава трябва да си специална. Трябва да си единствена по рода си.
30. Жената в къщата
Сутринта след червените драскотини е. Клепачите ти са натежали, главата ти е замаяна. Той, от друга страна, бързо се изправя на крака. Погледът му е изпълнен с гордост. Можеш да се закълнеш, че кожата му сияе. Може би все пак вече я е убил?
Първо е закуската. И тримата мълчите. Сесилия бързо премигва. Повече ръчка зърнената си закуска, отколкото се храни. Той рови из телефона си под масата. Скоро се връщаш в спалнята. Той идва, закопчава те за радиатора и си тръгва. Всичко е нормално. Всичко е както обикновено.
Пикапът му се отдалечава по алеята. Усещаш тъпа болка в кръста си. Наместваш се, така че да можеш да легнеш, доколкото ти е възможно. Тогава го усещаш.
Белезниците. Като гума около китката ти. Безполезни. Сядаш. Побутваш метала с лявата си ръка. Гривната се отваря и се изхлузва от ръката ти.
Просто ей така.
Свободна си.
Свободна ли си?
Има нещо. Носи се из въздуха около теб, дразни дълбините на съзнанието ти. То е точно тук, но не можеш да го достигнеш. Краката ти се разтреперват. Трябва да ги изпънеш. Да станеш. Да се изправиш на крака, да започнеш да тичаш.
Това ли е моментът, в който да започнеш да тичаш?
Винаги си мислила, че когато моментът настъпи, ще знаеш със сигурност.
Боиш ли се?
Страхливка ли си?
Жените като теб би трябвало да са смели. Все това си чувала. По новините, в списанията. Дълги описания на момичета, които изчезнали, но намерили пътя към дома. На жени под властта на ужасни мъже, намерили начин да избягат. Тя беше толкова смела. Като утешителна награда: Прощавай, че не можахме да те спасим, но сега ще се правим, че боготворим земята под краката ти. Представяш си го.
В главата си се изправяш. Това ли е чувството да бъдеш свободна? Отиваш до вратата на спалнята. Нужен ти е кураж, но ти си смела жена, нали помниш? Смела си, не го забравяй. Представяш си как отваряш вратата и надникваш навън. Няма го. Няма никой. Знаеш го. Знаеш, че той и дъщеря му току-що заминаха. Правиш няколко стъпки надолу по стълбището. След това нещо изщраква. Затичваш се. Тичаш до дневната, до входната врата. Оглеждаш се за последно и тогава го правиш. Отваряш вратата.
А после какво?
Какво става, след като отвориш вратата?
Представяш си го. Отвън си. Сама. Не знаеш къде си, нито улицата, нито града, нито щата. Нямаш никаква представа. Не знаеш къде живеят най-близките съседи, нито дали са си у дома. Те са непознати. Не ти е лесно — нито изобщо ти хрумва да го направиш отново — да се доверяваш на непознати. Да им довериш живота си. Да им се довериш да те спасят.
Значи забравяш съседите. Можеш да продължиш да тичаш сама. Накъде? До центъра на града? До полицейския участък? До магазина? И тези места са пълни с непознати, но поне не са ничий дом. Ще има много хора около теб. Свидетели.
А къде е той през цялото това време?
Къде е детето му?
Камерите.
Спомняш си за камерите.
Обаче той не видя превръзките. Тогава нищо не стана.
Има ли камери?
Не можеш да си сигурна.
Ами работата му в облаците?
Гледа към теб.
Готов да те връхлети.
Може да тичаш. Да потърсиш нечий дом, някой магазин. Отворена врата. Някой, който ще те изслуша.
А междувременно? Той получава предупреждение по телефона си. Поглежда приложението. Вижда те, чува те. Втурва се към вкъщи. Бесен е. Предала си го, предала си доверието му. Няма спасение от това.
Открива те, преди да си в безопасност. Отвежда те в гората и прави онова, което е трябвало да стори още преди пет години. Всичко потъва в мрак. Не можеш да повярваш, че така приключва всичко. Никой няма да знае, че си била жива през цялото това време. Никой няма да разбере, че е можело да бъдеш спасена.