Може би го усеща, преди да го чуем. Устните му се отдръпват. Ръцете му ме пускат. Преди да успея да осъзная тези неща — преди да започне да ми липсва — ни достига.
Писък, толкова пронизителен, че раздира нощта на две.
33. Жената в къщата
Казва ти как да излъжеш Сесилия за Деня на благодарността.
— Кажи ѝ, че няма да се виждаш със семейството ти — инструктира те една нощ. — Кажи ѝ, че пътуват. Че през целия си живот са се трудили здравата и сега всеки празник го прекарват на круизен кораб.
Сесилия не се интересува особено от плановете ти за Деня на благодарността. Разказва ти за нещата, които е правила с майка си по това време на годината. Татко ѝ готвел през повечето вечери, но Денят на благодарността бил на мама, казва тя. Имала специална рецепта за саламура, картофено пюре със съвсем малко люспи от картофите, бисквити с парченца карамел, които печели заедно и носели на съседите.
Баща ѝ скърца със зъби, докато тя си спомня. В него се долавя скованост и напрежение в раменете му. Той е баща. Той е самотен родител.
В празничната вечер се старае. В общи линии. Нарежда масата, вместо обичайните хартиени салфетки слага платнени, пъхнати в халки с формата на пуйка, които Сесилия е направила преди много време. Оранжеви свещи, златисти хартиени чинии с червени ръбове.
Вместо пуйка пече гъска. Един колега от работата му я хванал сам, казва той. Замразил я и му я продал преди няколко дни. Жлъчка се надига в гърлото ти. Побутваш месото в чинията си, бяло и разкъсано. Насилваш се да дъвчеш и преглъщаш, дъвчеш и преглъщаш. Не ти се получава естествено да се храниш със създание, заловено и убито в гората.
Моркови с розмарин. Малки картофчета. Боровинков сос от консерва, точно както го обича Сесилия. Той се старае. Това е неговото момиченце и той има нуждата тя да го обича. Тя му трябва послушна, сляпа, обожаваща го. Трябва да вижда всичко, което той върши, за да я направи щастлива.
След вечерята има филм. Сесилия не си пада по празничните класики.
Нито пък ти. Никой няма настроение за големи щастливи семейства.
Сесилия прехвърля предложенията. Спира се на коледна романтична комедия. Млада английска актриса играе жена, изгубила контрол над живота си, с безперспективна работа, отчуждена от сестра си. Появява се мъж, който явно е ангел, върнал се от смъртта, за да я спаси. Води я на приключения из Лондон, показва ѝ всички странни и очарователни неща, които е пропуснала.
„Казвал ли ти е някой — пита младата английска актриса, докато следва ангела по тъмна уличка, — че в теб има нещо, което леко напомня за сериен убиец?“ Красивият ангел ѝ казва „Не, във всеки случай не повече от веднъж“. Репликата кара Сесилия да се засмее. Баща ѝ не реагира. Може би дори не е чул. Може би пише съобщение. Не знаеш. Съсредоточаваш се върху екрана.
Спомените те отнасят към първия Ден на благодарността, след като те взе. Някъде по това време разбра, че дълго ще си в това положение. Че времето ти в бараката ще се измерва с години, не с месеци. Опитваше се да не си представяш семейството си — родителите ти на масата за вечеря, преструвайки се, че всичко е наред. Брат ти дали е дошъл от Мейн, или изобщо е прескочил празниците?
Преди беше част от цялото. Толкова често си ги сплотявала — баща ти, майка ти, брат ти. Разведрявала си настроението след кавга, носила си у дома добри оценки, весели новини, материали за семейната коледна картичка. Дали са продължили без теб? Или семейството ти се е разпръснало, връзките са се разпаднали, както често става с хората след ужасна загуба?
— По дяволите. — Вдига очи от телефона си. Присвива ги. — Трябва да изляза за секунда. — Думите му заглушават филма. — Стой тук.
Уж говори на Сесилия, но знаеш, че има предвид теб. Телефонът му избръмчава. Поглежда го, след това отново вдига глава.
— Веднага се връщам. Само ще взема нещо.
Пише бързо, след това оставя телефона си на страничната облегалка на фотьойла си, за да си обуе ботушите. Сесилия натиска пауза на филма.
— Какво става?
Той вдига очи, обул е единия си ботуш, а другият е в ръката му.
— Нищо. Просто приятел, който иска да ми даде нещо.
Изражението му е същото както през онази нощ, когато те доведе в къщата, когато гласът на дъщеря му се дочу от другия край на коридора. Толкова необичайно е да го виждаш такъв. Хванат неподготвен, борейки се да опази двата си живота да не се сблъскат помежду си.
— Веднага се връщам. — Взима ключовете от къщата. — Няма да отида далеч. — Бавно и преднамерено добавя за теб: — Точно зад ъгъла ще съм. — Посочва към неизвестно място на запад от къщата. — Няма да ме има само няколко минути.