Подпъхва едната си ръка под гърба ти и обвива коленете ти с другата. Може би така те отнася в пикапа. А може и да те е преметнал през рамо като чувал с картофи. Не си нещо крехко и деликатно. Знаеш какво си: задължение, с което трябва да се съобразява. Проблем за решаване.
А може и да те е сръчкал, да си отворила очи, не напълно в съзнание, но достатъчно, че да можеш да се изправиш. Може и двамата да сте се препъвали до пикапа, ръката ти през рамото му, пръстите му впити в китката ти, ръката му около кръста ти. Може да приличате на приятели след вечерно запиване — ти си доста пияна, а той те води на сигурно място.
Отваря се врата. Студен въздух те ударя в лицето. Чуваш свистенето на вятъра в клоните на дърветата, но нищо не можеш да видиш. Нито едно листо. Някой е изгасил осветлението в главата ти, мозъкът ти е безпорядък от изгорели крушки. Плачеш мълчаливо. Ако ще умираш, трябва да видиш дърветата за последно. Искаш корените им да те прегърнат, нежното люлеене на листата им да те приспи.
Слага те да седнеш на мястото до шофьора. Главата ти се накланя към прозореца, стъклото е като ледена висулка, допряла се до кожата ти. Изправя те, за да затегне предпазния колан около гърдите ти. Има ли значение, ти се ще да го запиташ. Кого го е грижа дали пикапът ще катастрофира и ти ще излетиш през предното стъкло? Ще си мъртва, без дори да си е мръднал пръста.
Но той не е човек, който оставя нещата на късмета. Затваря вратата ти и заобикаля от другата страна.
Ако това е краят, значи той ще е последният човек, който ще те види жива. Последният човек, който ще те види да мигаш, да преглъщаш. Последният, който ще гледа как гърдите ти се надигат и спадат като метроном.
Ако решиш да говориш, ще е последният човек, който ще чуе звука на гласа ти.
Има ли нещо, което трябва да изплачеш? Нещо, което някой да чуе, преди да е станало твърде късно?
Пали пикапа.
Имах майка, би могла да му кажеш. Имах баща. Като дъщеря ти. Имах баща. Имах брат. Родена съм в бурна лятна нощ. На мама ѝ било омръзнало да е бременна. Изпитала облекчение, когато най-сетне съм дошла на този свят. Била и щастлива, но основно облекчена. Раждането ми сложило край на период от големи неудобства.
Никога не си го виждал, но аз обичах живота си. Не беше идеален. Беше удобен, но не и винаги лесен. Първият ми приятел ме нарани и аз го нараних в отговор, съобщение по гласовата поща на телефонния му секретар, вбесена удивително, сложила край на младата любов. Брат ми нарани себе си, два пъти, а после и аз го нараних.
Търсех мястото си в света. Понякога имах чувството, че съм го открила, но после се тревожех, че ще ми бъде отнето. Един непознат ме нарани — не ти, друг преди теб. Ти не беше единственият. Не знаеш това. Никога не си питал и никога не съм ти казвала. Но знаех какво е, преди да ме намериш. Знаех какво е, когато някой, когото не познаваш, някой, когото никога не си срещала, реши, че част от теб винаги ще му принадлежи.
Това беше единствената ти грешка в деня, когато те срещнах. Помисли си, че ще ме изненадаш. Помисли си, че ще си първото лошо нещо, сполетявало ме някога. Но аз знаех как стават нещата. Родена съм в града, убил Кити Дженовезе; някои хора я чули да крещи, но се уплашили да се обадят на полицията или се объркали, или пък не мислили, че с обаждането си ще помогнат. Ето на какво ме научи Кити Дженовезе: когато светът не се грижи за теб, не можеш да се грижиш за другите.
Първите си стъпки съм направила в парка, в който в една августовска сутрин на 1986-а било намерено тялото на осемнайсетгодишно момиче, няколко часа след като си тръгнала от бара с момче, което познавала. От другата страна на улицата срещу същия парк една певица била застреляна през 1980-а от мъж, който в джоба си носел моя любим роман, когато бях тийнейджърка.
Така че, не, когато ме откри, това не ме изненада. Разбира се, че ме намери. Трябваше да сполетиш някого и сполетя мен.
Пикапът спира. Двигателят замлъква.
Годината, в която се родих: 1991-ва. Един ден погледнах в Уикипедия за нещата, станали в тази година. Като хороскоп. Исках да разбера какви са били поличбите при раждането ми.
Може и да помниш. „Джайънтс“ печелят Суперкупата. Дик Чейни анулира договор за петдесет и седем милиарда долара за някакъв военен самолет. Реактивен самолет убиец, изтребител стелт, машина, направена, за да унищожава. Разбираш ли накъде бия?
В същата година една жена — Чарлийз Терон я изигра във филм — признава, че е убила седем мъже. Били я, казва тя. Опитали да я изнасилят. Нямала избор.