Вътре в таксито ту губиш съзнание, ту се съвземаш. Нищо не те боли, но и нищо не е както трябва.
— Господине — казваш на шофьора. — Моля ви, господине.
Поглежда те в огледалото. Не помниш лицето му. Никога няма да си спомниш лицето му.
Молиш го: „Сър, бихте ли се обадили на приятелката ми — мисля, че някой е пуснал нещо в питието ми“. Не вярваш на собствените си думи. Шофьорът на таксито спира — мислиш си, че го прави. Подава ти телефона си.
Набираш номера на Джули толкова бързо, колкото ти е по силите, преди завинаги да излети от ума ти. По-бързо, настоява тялото ти, трябва да се сетиш за всички цифри, преди да изключа. Помисляш си: Изключи се, и тялото ти казва: Да, изключв… и всичко потъва в мрак.
Събуждаш се като в медицинска драма, на легло в спешното отделение. Загриженото лице на Джули е надвесено над теб.
— Чуваш ли ме? — пита те и се оказва, че от известно време си била будна, само че не помниш. На мястото на спомените ти има черна дупка. Никога няма да се запълни. В големия филм на живота ти екранът остава черен за няколко минути. Чувстваш се ограбена, сякаш нещо с голяма стойност ти е било отнето.
Ръце в ръкавици те дърпат за рамото. Трябва да седнеш. Трябва да надигнеш тениската си, за да залепят електроди на гърдите ти. Трябва да подадеш ръка, за да ти вземат кръв за изследвания.
— Не искам кръвни изследвания — казваш им. — Дори и като съм добре, ми прилошава, когато ми вземат кръв.
Настояват и колкото повече им казваш, че не желаеш, толкова повече не те слушат. Довели са те дотук в безсъзнание на носилка, дъхът ти е миришел на алкохол. Нищо от това, което говориш, няма значение.
— Не съм съгласна — казваш. — Не съм съгласна да ми се правят тези изследвания.
Мъж в престилка само завърта очи.
Казваш на Джули, че ще повърнеш. От нищото се появява найлонов плик. Вече е пълен до половината; сигурно и по-рано си повръщала. Избълваш жлъчка. Стомахът ти е празен, но мускулите му продължават да се свиват. Ужасяващи звуци се носят от теб, гърлени, без глас. Повръщаш с такава сила, че коремните ти мускули ще те болят на другия ден.
Между напъните обясняваш какво е станало. Формулираш го по различни начини. Бях дрогирана. В питието ми е имало дрога. Някой е сипал нещо в питието ми. След няколко часа, когато си готова, за да бъдеш изписана, ти подават епикризата. Там пише и винаги ще пише „алкохолно натравяне“. Никой не ти вярва.
Джули вика „Юбер“. В апартамента ти казва, че ще се почувстваш по-добре, след като си вземеш душ.
— Разкарай спомена за болницата от себе си — съветва те.
Измиваш тялото си, но си твърде изтощена, за да си измиеш и косата.
— Утре — казваш на Джули. — Ще го направя утре.
Главата ти докосва възглавницата. Ето го и дисонансът — всичко е нормално, всичко е необикновено. Такъв късмет имаш, че си жива. Такъв късмет е, че спиш в леглото си.
Следващият ден е като в мъгла. Будиш се с главоболие. Дъвчеш геврек. Излизаш на разходка. Има осезаема граница между теб и света. Тук е, но не можеш да го докоснеш. Вече не си сигурна как да съществуваш в него.
Още не го знаеш, но части от теб са отчупени и никога повече няма да се почувстваш цяла.
Още не го знаеш, но това не е най-голямата трагедия в живота ти.
Това е частта, която той не очакваше. Онзи ден в гората той искаше да си изненадана, потресена от самата възможност някой да пожелае да те нарани.
Станалото в клуба те промени. По времето, когато той те намери, единствената останала част от теб беше онази, която знаеше как да оцелява.
39. Жената в къщата
Студена твърда повърхност под гърба ти. Слабо дрънчене на метал над главата ти. Задната част на черепа ти гори. Клепачите ти са натежали. Тялото ти е една огромна рана.
Всичко е в мъгла. Тъмни стени и още по-тъмни форми — може би мебели?
Кашони.
Купчини с кашони. Очертанията на стол. Мислиш си, че различаваш работна маса с инструменти.
Звуците идват отгоре — глас, а после още един.
В къщата си. В недрата ѝ.
Мазето. Това трябва да е.
Помръдваш съвсем леко и потреперваш. Всичко те боли.
Обаче си жива.
40. Жената в къщата
Не знаеш колко дни минават. Не знаеш какво казва на дъщеря си. Не ти е работа да знаеш. Толкова си уморена от старанието да преминеш през всичко. Да подкрепяш лъжите му, да се преструваш.
Дотук това са най-искрените отношения, които двамата сте имали.