Сигурно мислят, че си мъртва. Неизбежно понякога си мислят, че сама си го направила. Винаги, когато мислиш за това, те разкъсва безгласен крясък. Те са, образно казано, влудяващо близо до теб — всички сте на една планета, в една и съща страна, на едно и също ниво на съществуване. И въпреки това си изгубена. Ти си Одисей. Бориш се със същия проблем. Заминала си и сега не можеш да се прибереш у дома.
Можеше точно в момента да им казваш истината. Не биха разбрали — не и всичко, не и веднага. Знаеш как стават тези неща. Чела си статии и книги. Гледала си филми. Знаеш, че не е лесно да се завърнеш в света. Хората задават погрешни въпроси. Нямат си представа какво ти е. Но се опитват.
Можехте точно в момента да работите по въпроса, ако не беше това момиче. Ако не беше ти, това дете и сърцето ти. Твоето милозливо и тъпо сърце, което след всичко това — след пет години от това — видя едно момиче и ти каза: Няма да тръгнем без нея.
Следващата вечер той отново те води долу. Думите те намират на масата. Две думи, които никога не ти е казвал.
Отива да седне и отново става, за да извади плик от задния джоб на дънките си. Оставя го на масата и сяда.
Незабавно го поглеждаш. Трябва му само секунда да осъзнае грешката — може да си е мислил, че няма да се осмелиш, може да е забравил, може да си е казал, че все още си твърде бавна, твърде ранена. Взима си плика и го натиква в предния си джоб.
Не си успяла да видиш адреса и името на града. Но си видяла нещо друго.
Запълва мозъка ти като вода, бликаща от пожарен кран. Бляскава нова информация. Свят, който да изследваш. Името на бащата.
Ейдън Томас.
Никога не го е казвал. Никога не си питала. И без да го изтъква, е станало ясно, че не би искал да ти го каже. И каква полза би имало от името в бараката? Обаче сега. Сега си в къщата и мъжът, който те държи, си има име.
Ейдън Томас.
По-късно в мрака оформяш сричките с устните си мълчаливо. Ей-дън То-мас. Е-й-д-ъ-н Т-о-м-а-с. Вкусваш го. Потупваш с пръсти по пода, по веднъж за всяка буква. Това е начало и край. Раждане и смърт. Краят на един мит. Началото на една истинска история.
В предишния си живот, когато слушаше подкасти и се ровеше из интернет форуми, когато беше странната приятелка, запленена по криминалните сюжети, изучи подробностите, теориите, прякорите. Научи за Убиеца от Златния щат. Юнабомбър. Сина на Сам. Мрачния сънливец, Убиеца от Грийн Ривър, Месаря пекар. Все една и съща история: мъже без име, без лице. Докато не бъдат заловени. Докато не получат име, работа, биография. Докато ченгетата не им окачат табелки с името и мястото и не ги заснемат.
Името винаги е първото, което ги свързва с реалността.
Вкопчваш се в двете думи, в десетте букви, все едно са спасителен пояс. Ейдън Томас.
Мъжът в бараката — той започна и свърши с теб. Но с години Ейдън Томас е съществувал без теб. Името му е било върху кредитните карти, данъчните формуляри, документите за социално осигуряване. Върху брачното му свидетелство, върху акта за раждане на дъщеря му. Той е проправил пътя си в света и това не е имало нищо общо с теб.
Някой ден Ейдън Томас отново ще съществува без теб.
43. Емили
В деня след крещенето му пратих съобщение.
„Надявам се всичко да е наред“… Поколебах се, а после добавих и усмихната емотиконка.
Това е нормално за нас, казах на себе си.
Целуваме се. Поставяме ръце един върху друг. Разменяме си тайни подаръци. И слагаме засмени личица в края на съобщенията си.
Напъхах телефона в престилката си точно до бедрото си. През цялата смяна го чаках да завибрира. Нищо. Започнах да се пазаря със себе си: Като забъркам едно питие, и той ще ми пише. Като забъркам две питиета. Като забъркам пет. Ако си взема почивка, за да ида до тоалетната, нещата ще се променят и той ще ми пише. Ако спра да си гледам телефона за пет минути. Може би десет. Ако си изключа телефона и после го включа. Не ми отговаря.
Винаги ми отговаря.
Така правят мъжете, казвам си. Така правят хората. Той е зает. На работа е. Може някой електропровод да се е скъсал. Стотици хора в някой град наблизо са без ток, а аз се тревожа заради някакво съобщение. Може дъщеря му да има нужда от него. Може да е болна. Може той да е болен. А и в края на краищата хората понякога не отговарят на съобщения и това не означава, че нещо не е в ред. Просто така стават нещата.
Но не и с него обаче. С него беше специално — е специално.
Мина почти седмица. Не съм го виждала нито в ресторанта, нито в града.