Погледът на мъжа се спира отгоре ти. Най-сетне. За няколко мига си въобразяваш, че се е получило. Че мъжът те е познал. Този мъж ще те спаси. И тогава поглежда към шофьорското място, надига вежди в безмълвен въпрос. А това е…?
Мозъкът ти се опитва да закрещи. Правилния отговор. Мозъкът ти опитва да изкрещи името ти, но не се чува никакъв звук. Като натежало тяло. Нищо не иска да помръдне.
От лявата ти страна някой поставя ръка на рамото ти.
— Това е моя братовчедка — казва той. — Дойде на гости за празниците.
Какво ти е известно: през първия ден в къщата ти видя жена в огледалото в банята. Изобщо не приличаше на теб. Бели кичури в косата, хлътнали бузи. Пет години по-възрастна. Без грим. Ти носеше толкова много грим. Очна линия, фондьотен, червила във всякакви нюанси. А виж се сега. Как би могъл някой да те познае, освен ако не е майка ти или баща ти, освен ако не е търсил специално лицето ти, вглеждайки се във всеки непознат по улицата?
Дори не можеш да кажеш шибаното си име. Дори и в шибаната си глава.
Съдията кима одобрително. Обръща се към теб.
— А откъде идвате?
Езикът ти залепва за небцето. Трябва ли да излъжеш? Да назовеш някое произволно място? Ами ако съдията има допълнителни въпроси? Или да му кажеш истината? Можеш ли да засееш семенце, да кажеш името на града, от който си била взета?
Преди да вземеш решение, мъжът от шофьорското място отговаря вместо теб.
— Рейфорд, Флорида. Точно на север от Гейнсвил. Всъщност цялото семейство е оттам.
Съдията изрича някаква шега, нещо като как съм дошла тук заради времето, сигурно ми е писнало от слънцето на Флорида?
Мислиш си: Рейфорд, Флорида? Как се изтъркаля от устата му? Какво си чувала за умелите лъжци? Че всяка лъжа я обвиват в тънък слой истина?
Той сигурно е оттам, мислиш си. Рейфорд, Флорида. Представяш си момче, което се пече в жегата, косата му се е накъдрила от влагата, а тениската му е залепнала за раменете му. Комари, малки алигаторчета и чворести дъбови дървета. А вътре в главата му се надига буря.
Съдията потупва колата от твоята страна.
— Е, няма да те задържам. — Кима към теб. — Много се радвам, че се запознахме. Надявам се да се насладиш на престоя си. Извинявам се за хапещия студ. Местен специалитет е.
Във въздуха увисва тишина, докато се сетиш как би трябвало да протичат такива разговори. Усмихваш се на мъжа. Изричаш някак „Благодаря“. Думата опарва езика ти.
Не ме ли разпознаваш? Наистина ли можеш да изчезнеш от света, все едно си пропаднала през повърхността на замръзнало езеро, и никой никога да не се сеща да те потърси?
Прозорецът на мястото до шофьора отново се вдига. Той изчаква съдията да отиде до собствената си кола, след което отново се връща на пътя. Маха за последно на стария си приятел и тръгва да излиза от града.
Стоиш мълчаливо, докато пейзажът отново се сменя с дървета, храсти и електропроводи. Скърбиш за пропуснатата възможност. За мъжа, който би могъл да те спаси. За жената, каквато си била, онази, която са спрели да търсят.
— Свестен мъж е съдията. — Лакътят му е подпрян на прозореца, лявата ръка е във въздуха, а другата е на волана. — Хората тук са такива. Много свестни. Много доверчиви.
Поглежда часовника на таблото. В мозъка ти парченцата започват да се събират: той искаше това. Искаше да срещне съдията. Знаеше кога и къде да го очаква. Направи така, че да стигне там навреме.
Усмихва се не на нещо определено, вдишва дълго и спокойно. Мъж, чийто план току-що е проработил идеално.
Искал е да видиш. Затвора, който ти е изградил — не са само стени, покриви и камери. Това е светът, който е създал, а ти си изчезнала от него.
46. Емили
Няма да остана дълго. Това си казвам. Само ще надникна.
Отивам дотам с колата след края на смяната ми. Пред Ерик и Йоанда излизам със същото извинение за дрогерията като онзи ден. Знаят, че лъжа. Те са добри приятели и ми дават пространството, от което се нуждая.
Не ми е приятно да ги лъжа. Никак не ме бива в това. Обаче нямам друг избор.
Щом спирам там, пикапът му е на алеята. Той е тук. Точно тук е.
Наблюдавам от пътя на около сто крачки от там, където дърветата са на гъсто, а тревата е висока. Какво ще правя, ако ме е видял. Може да му кажа, че колата ми е изгаснала и тъкмо съм се канела да се обаждам за помощ. Той ще ми каже да не мърдам. Ще изтича в къщата, после ще се върне при мен с кабели за ток.