Решил е, че не го е грижа.
— Тя в стаята си ли е?
Има предвид дъщеря си. Казваш му, че да. Може би иска да разбере дали теренът е чист. Дали може те завлече надолу по стълбите незабелязано.
— Хубаво — отговаря. — Ами добре. Ще бъда в кухнята. Защо не останеш тук до вечеря, щом толкова ти харесва? — Затваря вратата внимателно.
Гърлото ти се стяга. Нямаш представа какво е замислил. Не можеш да разгадаеш мислите му. А способността ти да оцеляваш е зависила най-вече от това. Мислите му са като възел, който си можела да чепкаш, докато го разплетеш.
Миризмата на готвено се носи из цялата къща. Той се провиква от кухнята. Ти и Сесилия се сблъсквате на стълбището. Тя ти дава знак да минеш преди нея.
Баща ѝ поставя вдигащ пара тиган с макарони със сирене в средата на масата и ти подава лъжица за сервиране. На този етап това е мъчение. Спокойното му държание е нещо, което страничен наблюдател би взел за учтиви обноски.
Просто ми дай да разбера, мислиш си. Кажи нещо. Каквото и да е.
Обаче той сяда и пита дъщеря си как е минал денят ѝ. Докато разговарят, го оглеждаш по-добре. Търсиш знаци — напрегнатост в стойката, блясък в очите, адреналин, препускащ из тялото му, както винаги става, след като е убил.
Няма нищо.
Ровичкаш макароните си със сирене, докато той и Сесилия се нахранят. Повтаряш движенията им, разчистваш, следва диванът, телевизорът. И все още очакваш бурята, която така и не идва.
Когато къщата утихва през нощта, той те заключва за радиатора. Тази част не се е променила с коледната ваканция.
Лежиш будна, докато се върне. Ето това е, мислиш си. Чакаш нарежданията му. Ставай, ще ти каже, а после ще те отведе в пикапа и ще го подкара.
Въздишка. Лека усмивка. Захваща се да разкопчава колана си, събува си дънките.
Всичко е както обикновено.
След това си облича дрехите, прокарва ръка през лицето си и потиска прозявка.
Със спокойна увереност пъха едната ти ръка под главата ти, заключва единия край на белезниците около китката ти, а другият за рамката на леглото. Рутинни жестове. Всичко е нормално.
Вратата се затваря след него. Лежиш с отворени очи. Ушите ти звънят.
Той не знае.
Една жена влезе в къщата му и застана насред дневната му. Открадна ключа му. Нахлу във владенията му. А той си няма представа.
Направила го е пред обективите на камерите. Същите, които нищо не пропускат. Същите, които го уведомяват през телефона и за най-леките ти движения.
Предполагаемите му камери. Онези, които си е измислил. Онези, които съществуват само в главата ти.
57. Номер седем
Той беше толкова внимателен.
Допускал е грешки, както ми каза. Предишните два пъти.
В единия случай бил твърде бърз, в другия бил твърде мил. Оставил момичето живо.
С мен имаше нужда всичко да е идеално.
Имал дъщеря, каза ми, и болна съпруга.
Уж трябвало да се оправи, обаче не станало така.
А сега умирала.
Скоро щял да остане само той да се грижи за детето си.
Не би могъл да си позволи да допуска грешки.
Трябвало да е тук заради нея, каза ми. Тя била толкова умно дете.
Невероятно било колко е страхотна.
Заслужавала да ѝ остане поне един, който да се грижи за нея.
Така че с мен трябвало да мине безупречно. Нямало да има пропуски с мен.
Мисля, че би казал, че всичко се разви по план.
58. Жената в къщата
Мозъкът ти трябва да работи, за да приеме тази нова реалност. Няма камери. Никой не гледа.
Опитваш най-очевидното. В кухнята, първо с ножиците, после с нож. Опитваш се да пъхнеш острието между кожата си и пластмасовата гривна, като внимаваш да не се порежеш. Извиваш си китката, търкаш и натискаш, но не те е излъгал: стоманената лента не може да се среже. Не и с ножици, не и с кухненски ножове.
Търсиш инструменти, но разбира се, няма и следа от миниатюрната бутанова горелка. Няма циркулярен трион, няма специално острие. За какъв го мислиш? За идиот ли?
И така остава само GPS тракерът. Точката ти мига на телефона му. Държи те в ръката си, пленена във виртуална карта.
Не можеш да избягаш. Още не. Но можеш да пообиколиш. Има места за оглеждане, врати за отваряне. Правило номер девет за оцеляване извън бараката: разбери каквото можеш. Носи тайните му като диаманти около шията си.
Започваш от най-безопасното място. Спалнята. Твоята спалня. Тук тършуваш. Прокарваш ръце през повърхности, които никога не си можела да докоснеш. Бюрото, което е само примамка, скрина с чекмеджета, всяко ъгълче на леглото.