Той влиза. Четях си, просто си четях. Определено не съм тършувала. Определено не се канех да бръкна с ръце в гръдния ти кош и да изтръгна още биещото ти сърце.
Окача ключа от пикапа до вратата и оглежда стаята. Притаяваш дъх, за да не забележи учестеното ти дишане, тъй като тялото ти още се съвзема от спринта нагоре по стълбите.
Намръщва се. Какво? Какво има? Оглежда те от глава до пети. По дяволите. Забравила си да огледаш себе си на връщане. Толкова се стара да оставиш мазето в безупречно състояние, че забрави да провериш за червеникави петна по кожата си, издайнически зацапвания от прах по челото си.
Мамкамумамкамумамкаму.
— Тя горе ли е? — пита. Отговаряш утвърдително. С приглушен глас, все едно двамата сте в екип, а дъщеря му е външната, добавяш:
— Прекара по-голямата част от следобеда тук долу, но отиде в стаята си преди малко.
Очите му обхождат стаята. В него се усеща някаква тежест, все едно гравитацията го притегля към земята по-силно от обичайното.
Пристъпва към вратата под стълбището.
Нещо е станало. Трябва да иде долу. Трябва му тишина, място, което принадлежи единствено на него. Трябва му мястото, в което беше нахлула само допреди минути.
Не може да слезе. Не още. Твърде скоро е. Ако отиде, ще разбере. Ще види призрака ти в стаята, сянката ти на стените.
— Мога да помогна с вечерята — казваш му.
Поглежда те, сякаш е забравил какво означава вечеря, и после се връща в реалността.
Подготовката тази вечер се състои единствено в притоплянето на две консерви с чили. Няма царевичен хляб, няма масло. Вика Сесилия. Тя пренебрегва телевизора и сяда да се храни мълчаливо и прилежно, сякаш знае, че това е една от онези вечери, когато не трябва да му се пречка.
Този мъж е разтърсен и изнервен. Станало е нещо, което не е планирал. Светът се е изплъзнал от контрола му и сега се бори да си го върне, за да подсили захвата си.
По-късно, когато се промъква в стаята ти, е в мрачно настроение. Изритваш анорака си под леглото и се молиш да не забележи безопасната игла в джоба ти до химикалката на дъщеря му. Утре, когато излезе, ще ги скриеш в скрина с чекмеджетата. Никога не е гледал там и трябва да повярваш, че няма точно сега да започне.
А ако го направи, ще излъжеш. Ще кажеш, че нищо не знаеш за скрина, нито за нещата, които може да са прибрани там.
Не забелязва. Този мъж си има други неща, за които да се тревожи, вместо за тайните, скрили се в джоба ти. Тази вечер ръцете му се задържат около шията ти. Целият е наежен, а бодлите се впиват в кожата ти. Войник, отиващ на бой. Мъж, който има какво да докаже.
Сигурно е проговорила. Емили. Жената, която намери ключа за къщата му и влезе в дневната му.
И сега той знае.
63. Сесилия
Какво е особеното при татко: той е чудесен, но аз винаги съм била… Не знам. Изплашена не е точната дума. Просто е много лесно да го ядосаш и тогава ти пожелавам късмет. Това е, защото сме твърде еднакви, мама все така казваше. Два силни характера. И двамата имаме неща, които харесваме и които мразим, без да оставяме място за компромис.
Не знам защо мама мислеше така. Че аз през цялото време правя компромиси.
Обаче си мисля, че беше мило от негова страна да ми позволи да задържа кучето. Вече нямаме много пари. А той няма толкова свободно време. Това, което направи, беше хубаво и го направи заради мен.
Благодарение на Рейчъл.
Рейчъл.
Добре де, значи Рейчъл е адски странна. Обаче я харесвам.
Това звучи толкова куцо. Но тя май може да мине за… приятелка?
Има си мнение за мен, живота ми и татко, това е сигурно. Но в края на краищата не е лоша. Просто е преживяла нещо лошо, предполагам, а когато преживееш нещо лошо, ти е позволено да си малко странна. А и спаси Роза. Никога няма да забравя това.
Така че ѝ дадох една от безопасните ми игли. Нищо не е, но тя ги хареса и беше нещо, което можех да ѝ дам. Освен това исках да излезе от стаята ми. Знаех, че ако ѝ дам иглата, ще се махне.
Харесвам Рейчъл, но понякога ми се иска и да бъда сама. Мама ми казваше, че това било нормално. Освен това казваше, че това било още нещо, по което с татко си приличаме.
Хубаво е да си имаш приятелка — ако мога да нарека Рейчъл такава, а не съм напълно сигурна, че мога, защото честно казано си е старичка — но това също така е и проблем.