Това ме кара да се чувствам, че мога да разговарям с нея.
Кара ме да искам да говоря с нея.
Кара ме да искам да ѝ разкажа неща, които не съм споделяла с никой друг.
64. Жената под къщата
Не можеш да избягаш. Не си достатъчно силна, за да тичаш. Но можеш да се движиш из къщата и в спалнята. Можеш да вършиш различни неща, когато дъщеря му не гледа. Можеш да се подготвяш.
Какво си спомняш за раздвижването на тялото? Ровиш се из спомени за времената, когато си била навън и си тичала. Тренировъчни планове, бързо бягане през седмицата и продължително тичане през уикендите. Безполезно. Трябва ти другата част, която толкова често пропускаше, защото тялото ти те беше убедило, че тя не ти трябва. Комбинираните упражнения. Движения, които укрепват краката, гърба и корема ти.
Когато най-сетне го няма, опитваш в спалнята. Най-лесното упражнение, което си спомняш: клекове. Едно, две, три, десет. Усещането е чуждо — пулсирането в бедрата, паренето отзад в прасците. И като стана дума за тях, повдигане на прасците. Опитваш и това. Сърцето ти бие по-бързо. За първи път от години не от страх или тревожно очакване. Сърцето ти бие по-бързо, защото тялото ти му нарежда да го прави.
Всичко това ти принадлежи. Крайниците ти и нещата, които ги караш да правят. Извивката на гръбнака ти, докато лежиш на пода и правиш коремни преси. Болката в бицепсите ти, докато държиш „То“ на ръка разстояние — най-дебелата книга в колекцията ти и не тежи много, но задържаш тази позиция достатъчно дълго, за да започнеш да изпитваш парене в раменете. Още нещо твое: болката в китките ти, когато опитваш лицеви опори. Сухотата в устата ти, лепнещата ти от пот шия.
Докато се върне, потта по дрехите ти ще е изсъхнала. Пламналото ти лице ще е угаснало. Той няма да разбере. Дори и ако го направиш утре, а после и вдругиден. Това ще остане твое и само твое.
Когато ръцете ти се разтреперват и краката ти те умоляват за почивка, се връщаш долу в мазето. Преодоляваш ключалката с помощта на безопасната игла. За кой ли път очакваш да те провали. За кой ли път иглата ти доказва, че грешиш. Пъхаш я в задния си джоб и продължаваш.
Намираш пистолета. Не можеш да разбереш дали е зареден. Не знаеш къде е предпазителят. Трябва ли да знаеш това? Нямаш представа. За пистолетите знаеш само онова, което си видяла във филмите, но дори и ти знаеш, че във филмите всичко е погрешно. В истинския живот ще пропуснеш целта, ако ти липсва опит; в истинския живот си нямаш представа какво правиш.
Ровиш в кашона, преместваш чук, ловджийски нож, скиорски ръкавици, въже. Намираш правоъгълни парчета от черен метал, едно, две, три. Пълнители. Куршумите проблясват през дупките отстрани. Няма как да знаеш дали това са много, или малко муниции. Можеш единствено да се надяваш, че ще са достатъчно за каквото и да е, което накрая ще направиш.
Ако имаше телефон или лаптоп, щеше да потърсиш. В рамките на един или два обучителни клипа щеше да се научиш как да зареждаш пистолет. Вероятно би могла да се научиш и да стреляш, как да се целиш, кога да дръпнеш спусъка и как да се предпазиш от отката.
Ще трябва да се научиш сама. Нищо не знаеш, но това е пистолет, а не квантова физика. Ще трябва да се върнеш и да обмислиш нещата.
Още снимки в хартиен плик. Пак полароидни, отделно от първата купчина, но в сходен стил. Снимани отдалеч, без жертвата да знае. Преглеждаш ги. Кестенява коса и бледа кожа. Бяло палто. Моменти от ежедневието: качва се и слиза от хонда „Сивик“, влиза в ресторант. Снимките са размазани, но различаваш силуета, бар и алена престилка.
Една чиста снимка подобно на астероид, забиващ се в земята. Лицето ѝ. Хубавото ѝ лице. Познаваш я. Разбира се, че я познаваш. Видя я точно тук, в тази къща.
Това е жената от дневната. Онази, която носеше медальона ти.
Тя е проект. Мишена.
Между полароидните снимки е пъхнат картонен кръг, върху който с шантав курсив е написано „Амандин“. „Амандин“ като ресторанта, който видя в деня, когато те изведе с колата. Подложка. Трябва да е ходил там и да я е пъхнал в джоба си. Късче от света ѝ, тайно внесен в неговия. Подобно на трофеите, които взимаше от другите жени и ти ги даваше. Книгите ти, празния портфейл, стрес топката. Всичките откраднати.
Трябва да продължиш напред. Заради нея, заради теб и заради всички останали като теб.
В дъното на кашона, пъхнати в ъгъла, намираш три малки книжки. Виждаш, че това са пътеводители. „Тайните на долината Хъдсън“, „Отвъд Хъдсън“, „Скритите съкровища на север“. И в трите една глава е отбелязана с подгънато ъгълче на страницата.