Планира нещо.
Правило номер десет за оцеляване извън бараката: можеш да се учиш от него. И освен това можеш да правиш планове.
Още една нощ лежиш будна. Насилваш се да останеш легнала и притискаш гръб към матрака. Електричество пулсира в краката ти; сърцето ти се свива от напрежение. Направила си упражненията си по-рано, докато го нямаше. Изтощи прасците и ръцете си. Но не тялото ти те държи будна. Умът ти е, подобно на счупен компас, който се върти ли, върти напразно.
Празненство. Ще има празненство. Хора — много хора. Точно тук. В двора.
Ще е зает, много зает да следи всичко. Ще се постарае да е сигурен, че хората ще бъдат там, където той ги иска. Ще се постарае да е сигурен, че планът му, какъвто и да е той, ще се развие така, както той желае.
И ще има очи. Очи навсякъде.
Мозъкът ти мисли, мисли, мисли до пълно изтощение. Също като онова „Лего“ на брат ти, когато бяхте деца — опитваш по този начин, после по друг. Съединяваш две части, после ги разделяш. Строиш, изграждаш, гледаш как се срутва и започваш да градиш наново.
Тя носеше медальона ти.
Емили. Името ѝ преминава през теб и надвиква жуженето в ушите ти.
Тя е. Трябва да е тя. Целта на празненството, причината той да допуска всички вътре. Той я обгражда, проучва я като банка, която смята да обере.
Жените в кашоните започват да викат. Знаеш какво трябва да сториш, казват те. Нима и нея ще оставиш да умре? Искаш да им кажеш: Моля ви, спрете, поне за секунда — оставете ме да помисля, обаче не можеш, не можеш, защото пръстите ти горят, гърлото ти гори. И има една жена някъде там, и тя беше в дневната, а ти я видя, запозна се с нея и тя изглеждаше мила, а дори и да не е, все пак трябва да живее. Трябва да остане жива колкото се може по-дълго.
Извърташ се на една страна и захлупваш възглавницата върху главата си. Със свободната си ръка натискаш и натискаш, докато почти не можеш да дишаш, докато в ушите ти не остава нищо друго, освен пулсирането на кръвта и лекото свистене на въздуха, минаващ през гърлото ти. Отваряш уста, зъбите ти се впиват в чаршафа и погребваш в матрака мълчаливия си крясък.
67. Номер осем
Жена му умирала. Отново.
И аз също.
Когато лекарите ми съобщиха, се сетих само за едно място.
Заливче на Хъдсън, скрито от останалия свят, сгушено зад гъстите дървета. Трябва да знаеш, че е там. А ако го знаеш, значи притежаваш ключове за рая.
Нямаше знак, че плуването е разрешено, но никой не обръщаше внимание. Това беше място, където да се гмуркаш. Беше място с пясък, с каяци и хладилни чанти, пълни с бира.
Бях там, където исках да прекарам времето, което ми оставаше, и носех само бански костюм и сламена шапка.
Той ме намери една вечер.
Мислех си за други неща. Умирах и опитвах да го приема.
Не очаквах, че мъж като него ще вземе нещата в свои ръце.
Знам. Знам. И без това щях да умра по-скоро от повечето хора.
И все пак има значение онова, което ми отне.
След като цял живот бях прекарала в опити да удовлетворявам останалите, това беше последният ми шанс.
Това трябваше да е моето време.
68. Жената в къщата
Не можеш да обясниш. Нищо не можеш да ѝ кажеш. Трябва да повярваш, че ще го разбере.
— Ще ми се тая работа с празненството да не трябваше да става точно тук — споделя ти Сесилия на следващия следобед, когато сте само двете.
Знам, казваш ѝ наум. Но само ако знаеше. Ще бъде величествено.
Оставяш я да говори.
— По-скоро ми се иска изобщо да не се налагаше да го има. Знам, че хората се опитват да са мили, обаче… — Гласът ѝ заглъхва.
— Разбирам — казваш ѝ. — И аз не обичам тълпите.
Кима.
— Честно, мисля, че ще се измъкна и ще се скрия в стаята си при първата възможност. За да си отдъхна, нали разбираш?
Твой ред е да кимнеш.
Разбирам, малката. Спомням си какво е да ти трябва почивка.
Отново слизаш долу. Не разглеждаш снимките — ще изсмучат живота ти, а не ти е останал никакъв, че да го прахосваш.
Интересува те пистолетът. Вземи го. Усети тежестта му в ръката си. Свикни с него. Опитай да вкараш пълнителя. Не успяваш. Опитай отново. Никога досега не си правила такова нещо, но никой не трябва да разбере.
С пистолет в ръката, в теб се надига сила. Би могла да направиш толкова много неща. Да се промъкнеш при него в съня му. Да се прицелиш и да дръпнеш спусъка. Колко ли куршума ще трябват? Един, ако попадне в целта. Два, три, пет. Нямаш представа.