Но изведнъж изскърца и се закова на място. Един от отрепите тихо изстена — когато се бе хвърлил да се скрие, беше оставил един сандък насред пътеката. Бръмченето на мотора на охраняващия автомат се усили. От металното тяло се изпружи зашеметяваща палка и сензорите на бота щръкнаха и се завъртяха, за да открият причинителя на това безредие. Алармите мълчаха. Машината все още не беше сигурна. Макар да бе невероятно, някой от ботовете товарачи можеше да е оставил сандъка неподреден.
Бет даде знак на Стен — посочи му нагоре, към върха на подредените покрай стената сандъци. Измъкнаха се безшумно от скривалището си и се прилепиха до редицата. Тя стъпи на ръцете на Стен и се закатери по накамарените сандъци. Стигна догоре и се сниши по корем — и изведнъж един от сандъците под нея изпука силно.
Ботът се завъртя към източника на звука.
Бет грабна един от сандъците и го хвърли върху него. Зашеметяващата палка на бота щръкна нагоре и сандъкът се натресе в нея. Целият склад се изпълни с най-ужасната воня, която Стен бе помирисвал. От разбития сандък върху бота се заизлива течност и той започна да се върти безпомощно на място.
Стен подхвана Бет, която скочи долу. Ботът спря лудешкото си въртене и немощно изпружи зашеметяващата си палка.
Стен погледна Бет. Тя му се ухили и храбро излезе пред сензорите на машината. Автоматът изобщо не я забеляза. Стен я последва. Останалите също излязоха и започнаха да пъхат сандъците с плячка в тръбата. Зад тях ботът немощно размахваше оръжието си.
Бет мразеше куклата си. Беше мекичка, гушкаща се и програмирана да е най-добрият възможен приятел за едно малко момиче. Когато я допираше до себе си, кожата й настръхваше.
По това време беше вече десетгодишна и я бяха преместили в Отделение Б за втория курс на обучението й. Майките на Яслите продължаваха да я даряват с любов, но вече като награда за индивидуални занимания — тук децата се окуражаваха да прекарват повече време сами. И да гледат живино, вместо да си играят.
Бет никога не се издаде какво изпитва към куклата. Беше видяла как наказват други деца, които малтретираха куклите си или не им обръщаха внимание. Изглежда, това беше единственият грях, който децата можеха да извършат. Все още не знаеше защо изпитва омраза. Куклата й беше досущ като тази на останалите — малко момиченце (момчетата имаха мъжки кукли) с тънички, източени крачка и ръчички и голяма глава. На лицето й бе изписана неизменна широка усмивка, за която Бет реши, че е идиотска.
Но една нощ просто не можа да понесе, докато изкуственото същество се мушкаше в леглото й, шепнейки в ухото й, молейки я да й сподели малките си момичешки тайни. Във внезапен изблик на гняв тя я запокити на пода. И мигновено я обзе ужас. Какво бе направила?
— Кукличке, Кукличке, моля те, не умирай…
Куклата отвори очи и тихо затананика. После попита:
— Бет, нали сме щастливи?
Бет кимна.
— Искаш ли да се гушна до теб, да ме прегърнеш и да си разказваме… да разказваме… да разказваме приказки.
— Да, Кукличке.
И си легнаха.
След тази случка куклата изглеждаше наред, само дето често заекваше и малко се повтаряше.
Всъщност куклите бяха сложни дистанционни сензори на програмата на главния компютър на Яслите, устройства за пълно и непрекъснато следене на физическите и емоционални реакции на възпитаниците. Теснообхватен детектор осигуряваше възможност на компютъра и обслужващите го хора да знаят винаги дали детето не е извън обсега на куклата си. А през нощта беше особено важно всяко дете да гушне куклата си — само тогава устройството можеше да приложи инжекциите. Инжекции, предназначени да затъпяват възприемчивостта на децата, да увеличават емоционалната им зависимост и да забавят физическото им, и, най-важното — емоционално-половото им развитие.
Когато Бет блъсна куклата си в стената, беше изкарала сензорите й леко извън строя. Те продължаваха да отчитат и докладват за нея като за същество с духовно и физическо развитие на равнището на десетгодишна, така че по някое време я класифицираха като индивид с рязко нарастващ процес на забавяне на развитието и количеството инжекции бе сведено до минимум.
След две години Бет вече можеше да долови промените у другите деца. Момчетата си оставаха със закръглени бузки и недоразвити. Момичетата продължаваха да се кикотят и да си играят елементарни игрички.
Бет се бе научила винаги да остава сама в банята, когато гърдите й и половото й окосмяване започнаха да се оформят. За щастие, узряваше достатъчно бавно, и все още нямаше мензис.