— Откога я имаш?
— От отдавна.
— О… Ще я пробвам. По-късно. — После тя се озова в прегръдките му и двамата потънаха в леглото.
Бет последва Стен по вентопровода. Стесняваше се на две места и им се наложи да се промъкнат с усилие. Момичето нямаше никаква представа къде отиват. Стен й беше казал само, че е изненада. Завиха и тръбата завърши с плоска метална стена.
— Това не е никаква изненада — промълви тя. — Тръбата просто е задънена.
— Ще видиш. — Джобната му горелка засвятка и той започна да реже. След няколко мига беше прорязал „вратичка“ и само къса ивица метал все още я задържаше на място. — Сега си затвори очите.
Бет се подчини и чу съскащия звук на горелката, която отново започна да реже, след което последва глух тътен — „вратичката“ падна на пода.
— Вече можеш да ги отвориш.
И Бет за пръв път в живота си се оказа „навън“. Леко спускаща се към мъничко езерце морава. Високи зелени неща, за които си помисли, че сигурно трябва да са дървета, а на ръба на езерото — малка — дали не беше дървена? — къщичка, построена по обичая на древните. Комин, с къдрещ се от него пушек, и всичко останало. Стен я подкани и тя го последва зашеметена.
Вдигна очи нагоре и видя яркосиньо изкуствено небе. Неволно се присви притеснена и се дръпна. Беше така… открито. Стен я прегърна през рамо и тя се отпусна.
— За миг си помислих, че ще пропадна… надолу… или навън.
Стен се разсмя.
— Така си свикнала.
— Но къде сме?
— Това е частната зона за отдих на помощник-кадровия директор на Компанията Гайтсън. Днес замина на двуциклова обиколка по външни светове за наемане на персонал.
— Ти откъде разбра?
— Поиграх си малко с компютъра. Доста добър съм в тези работи.
Бет беше озадачена. Беше хубаво, разбира се, но… тя се огледа…
— Какво ще грабим?
— Нищо. Тук сме на почивка.
— Почивка ли? Но това е…
— През следващите два цикъла няма да правим абсолютно нищо, освен да се наслаждаваме на всички неща, които Гайтсън е оставил тук. Ще ядем най-хубавото, ще пием от най-хубавото и ще се любим. Никакви грабежи. Никакви патрули. Никакви грижи. Нищо.
Стен поведе Бет към езерото. Измъкна се от комбинезона и бавно пристъпи към брега.
— Е, добре, аз смятам да си взема баня.
Бавно преплува няколко метра. Бет го гледаше разтревожено, очаквайки нещо да се случи. Стен се обърна и й се ухили.
— Е?
— Как е там?
— Мокро.
Бет се усмихна. После се изкикоти. И се разсмя. Високо, гръмко. Цялото й тяло се затресе от смях. Така, както се смееше, когато беше още дете. Преди Яслите. Съвсем не като сред отрепите.
Посегна към токата на колана си.
— Стен?
— Мммм?
— Буден ли си?
— Мммм… да.
— Просто си мислех…
— Да?
— Не искам никога да напусна това място.
Дълго мълчание.
— Трябва да го напуснем. Скоро.
— Знам. Но просто ми се струва толкова… толкова…
Той я прегърна и я притисна до гърдите си. Изтри сълзата й с длан.
— Аз се махам — каза той.
— Махаш се? Какво искаш да кажеш?
— От Вулкан.
— Но това е невъзможно.
— Колкото и животът ми като отреп.
— Но как?
— Все още не знам. Но ще измисля начин.
Бет хвана ръката му. Задържа я.
— Искаш ли ме с теб?
Стен кимна.
— Винаги.
А после я притисна към себе си и двамата не се отделиха един от друг цялата нощ.
Глава 13
Махони се преметна през транспортния жлеб, през бариерата и над входа на машинното депо. Завъртя се във въздуха, стъпи на крака и затича.
Профуча покрай монтажната линия, избегна транспортера и се изтъркули върху лентата за отпадъци. Тя го измъкна извън депото и го повлече на около метър и половина над друг транспортен жлеб, насочен на юг. Махони се плъзна към ръба й, хвана се за него и увисна на ръце.
Пусна се и кацна върху пътническия елеватор. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и изтупа работния си комбинезон. Помисли си, че да реже „опашките“ става все по-трудно и по-трудно. Явно Торесен и неговият отдел по сигурността бяха твърде заинтересувани от действията на тилов сержант Ян Махони, Имперска гвардия, подсекция контрол на качеството на полевия армейски порцион.
Засега преследвачите му не бяха нищо повече от параноичните разузнавателни агенти на Вулкан, действащи напълно рутинно, като на всеки друг свят. Поне така се надяваше. Но ако сега го спипаха, в най-добрия случай щяха просто да го гръмнат. До момента Махони беше успял да се снабди с карта на мигри, да я фалшифицира в достатъчна степен приемливо, да измуфти няколко мигрантски костюма и да потегли на юг.