Махони остана неподвижен на мястото си, оставяйки младия да се приближи до него. Друг младеж — не, момиче — се изсипа от вентилационната тръба. И си прибра копието.
На около деветнадесет години, нисичка. На тегло, да речем — около шейсет кила. Втора отметка: деветнадесетгодишна ходи с четиридесетгодишен. Приличаше на всеки друг млад мърльо от някой мръсен свят. Само дето не раболепничеше. Махони прецени, че мъжът не е пълзял много в живота си. Отреп. Махони почти се усмихна.
Стен изгледа Махони, после двата трупа зад гърба му. Не беше никак лошо за един старец. Изглеждаше някъде към четиридесетте, и едър. Стен не можеше да определи точно мястото му, въпреки комбинезона на мигри. Не беше никак изненадващо, след като Стен познаваше само три класи и се беше сблъсквал само с две от тях лице в лице.
— Скоро ще се появят още от тях, приятелю — каза Махони. — Затова да си спестим представянето.
— Няма за какво да бързаме. Ние поне. Не бях виждал петима души след един човек. Какво си направил?
— Малко е сложно…
— Стен. Виж.
Стен не отмести погледа си от Махони. Бет се изправи от трите трупа и подаде на Стен три карти.
— Тия не са патрули. Имат карти на екзеци!
— Тайните служби на Торесен — каза Махони. — Сигурно са ме проследили от Окото.
— Ти да не си… да не си външен!
— Да.
Стен взе решение.
— Събличай се.
Махони настръхна, но веднага се овладя и се изруга наум. Хлапето имаше право. Свали ципа на комбинезона си, след което измъкна ботушите от краката си. Надигна единия за опит и го удари в стената. Подметката му се разкъса и на пода се разсипаха парчета от миниатюрен предавател.
Стен кимна.
— Ето как са те проследили. Можеш да си облечеш костюма.
Сви ръце и подкани Бет към отвора на тръбата. Тя се вмъкна, подаде му ръка и той я последва.
Обърна се в тръбата и Махони скочи, хвана се за ръба и се надигна. Озовахме при тях.
— Малко е тесничко за човек на моята възраст.
— Не е от възрастта — отвърна Стен.
— Дай да не спорим кой е по-стар и коремът му тежи повече.
— Последвай ни — отвърна Стен кратко. — Без повече приказки.
Махони отново примигна, когато ножът на Стен изчезна… като че ли в ръката му. После затича след Бет и Стен по извиващата се тръба.
Глава 14
— Остави, Фейдал. Не знам как, но… си спомням какво е империя — каза Орон.
Махони понечи да попита нещо. Стен поклати глава.
— Разузнаване?
— Очи.
— Ах. И значи искаш моите хора… и аз самият да станем твоите очи?
— Не — отвърна Махони. — Мен всеки момент може да ме гръмнат.
Орон погледна въпросително Фейдал. Лицето й остана безизразно.
— Торесен нямаше да прати подир мен шефове на Тайните си служби, ако не беше напълно сигурен кой съм.
— Торесен… шефът на Компанията, твой враг? — прошепна Фейдал.
— И искаш?
— Трябват ми доказателства за плановете на Торесен. Проникнах със „синя кутия“ в централните компютри на екзеците и там нямаше нищо за проект „Браво“, освен предупредителни пароли.
— Този… Торесен. За него, изглежда, въпросът е личен.
— Повече от деветдесет процента вероятно.
Стен се намеси.
— Какво става, ако се окаже там? И ти си прав?
— Изпращаме тук Гвардията. Императорът ще назначи някакво надзорно управление. Нещата ще се променят. За мигритата. За всички.
— Не е достатъчно — обади се Бет.
— Ще изгинем всички, докато скапаната ти Империя се намеси. Ти не знаеш ли? Ние, отрепите, не доживяваме до почтена възраст — намеси се Стен.
— Стен е прав. Един беглец от друга банда ни подхвърли… кога беше?
— Преди две смени — отвърна Фейдал.
— Каза, че е видял патрули в складовете. Мотаели се с… пушки за борба с… бунтовници — каза Орон и се усмихна, горд, че е успял да си го спомни. — Скоро ще проведат прочистваща операция. Ще ни пометат. А сме твърде много, за да ги избегнем.
— Колко са в твоята банда?
— В момента петнайсет — отвърна Фейдал вместо Орон.
Махони бързо пресметна. Малкото имперско подразделение разполагаше със собствен външен люк. Разследването щеше да мине без много шум, ако се добереше до това, което му трябваше…
— Прехвърляне отвън. За всички вас. На който пожелаете свят на Империята.
Стен се усети, че дъхът му е спрял. Пое си дълбоко дъх и погледна невярващо Махони.
— Мога да ви го гарантирам. Вие нападате щаба на Торесен. Донасяте ми всичко, на което пише „Проект «Браво»“. Всичко, което можете да доставите на кораба. Империята си спазва честно уговорките.