Стен погледна въпросително Орон. Очите на отрепа блеснаха ярко и той им посочи скулптурата.
Стен и Бет веднага затичаха към нея. Това трябваше да е. Пътеката към статуята се пресичаше от тесен ултравиолетов лъч. Стен свали от колана си ултравиолетов прожектор, включи го, нагласи интензивността му и го насочи през светоиндикатора, пресичащ пътя им.
Отне им няколко минути, докато забележат малката цепнатина в скулптурата — дотогава Стен опипа всички издатини по нея. Не беше толкова лесно. Може би се отваряше след някаква сложна комбинация от докосвания, да налучка която щеше да му отнеме цял живот.
Орон му махна с ръка и Стен взе малкия мазерен прожектор от боклуците, които носеше отрепът. Отвори го, насочи краищата на мазера в цепнатината и го включи. Малко налягане на спусъка и скулптурата се превърна на пудра. Под нея имаше метална врата, която се отваряше отново с комбинация от докосвания на пръсти. Стен много грижливо измъкна от собствения си пакет с инструменти фризопръскач и разтвори малкия му триножник.
Отвори фризопръскача и от цилиндъра в изолиращата обвивка се вдигна бяла пара с температура близо нула по Келвин. Стен си сложи изолационна ръкавица и прикрепи цилиндъра към триножника, насочвайки го точно срещу металната врата на сейфа. Включи стартиращия бутон и се отдръпна.
От цилиндъра излетя тънка струя, която кристализира по повърхността на здравата стоманена врата на сейфа. Бет измъкна чукче от малката си кожена торба с инструменти и я почука. Тя се разпадна. Тримата се ухилиха.
Бяха проникнали.
Документи. Още папки с документи. Пачки с имперски кредити — Стен започна припряно да пъха пачки в торбата, но Орон му махна с ръка. Не.
А после се натъкнаха на дебела червена папка. „ПРОЕКТ «БРАВО»“. Беше в ръцете им!
Никой от тримата не забеляза младия отреп, който омаян се бе приближил до оръжейницата. Възхитен от някакво дълго древно оръжие, той го взе от стената. Придържащата го скоба тихо изщрака нагоре.
Стен бързо подаде папката на Орон. Безизразният поглед изведнъж се върна в очите му, той озадачено погледна папката в ръцете си и рязко се изправи. Папката се разтвори и листата се пръснаха по земята. Стен промърмори и се наведе да ги събере. Без ред — бяха се пръснали съвсем безразборно.
Първият залп улучи трима отрепи в гърдите и ехото на изстрелите на пушката за борба с безредици засвистя сред зелените листа. Социопатрулът, застанал на прага, зареди и завъртя дулото.
Вторият залп улучи един отреп, докато залягаше сред храстите, и огънят разполови гърдите му. Кашляне и крясъци раздраха тишината. През прага с насочени оръжия се изсипаха социопатрули.
Бет измъкна от колана си граната, натисна детонатора с палец, запокити я и се хвърли по корем на пода, а смъртта изсвистя над главата й.
Стен се затъркаля към оръжейната, залягайки зад първото мернало се пред очите му прикритие.
Два съединени един с друг резервоара, с дълга цев и две дръжки. Трябваше да е някакво оръжие.
Надписът над музейния експонат гласеше: ПРЕДИМПЕРСКА ЗЕМЯ. РЕСТАВРИРАНО. ОГНЕХВЪРГАЧКА. Беше истински късмет за Стен, че Торесен, като сериозен колекционер, поддържаше цялото си старинно въоръжение готово за употреба. Стен сграбчи двете дръжки на цевта, насочи я напред и ги дръпна едновременно. Видя пушека, избълван от върха на конуса на дулото, блесналия огън и после от дулото се заизсипва дълга, мазна огнена струя.
Огънят се изстреля в петдесетметрова дъга през помещението — много по-голям обхват, отколкото бяха предвиждали античните му изобретатели отпреди хилядолетия — и униформите на социопатрулите прогизнаха от изхвърления напалм. Те зареваха, тъй като последвалата смърт бе твърде неприятна — независимо дали патрулът имаше достатъчно късмет лакомите пламъци само да изсмучат кислорода от дробовете му, или, още по-лошо, лепкавият, базиран на петрол напалм да прогори телата им до костите. Но един от мъжете все пак успя да изстреля убийствен лъч към все още озадачения Орон, закрачил безгрижно напред. Откъснатата му глава профуча през залата.
Стен закрачи напред безчувствено като робот, като помиташе всичко с огъня. Очите му бяха широко ококорени от паника. А после пламъкът изхрачи за последно и се прибра в дулото.
Стен пусна огнехвъргачката и остана вкочанен.
Бет го дръпна за рамото.
— Хайде!
Стен се съвзе. Патрулният екип, блокирал изхода, беше изчезнал. Всички бяха мъртви.
Стен и Бет се затичаха към вратата. Само един оцелял отреп от цялата банда се измъкна от укритието си и се понесе след тях.