Главата на Торесен рязко се изправи, когато долови нещо смислено сред потока безсмислен брътвеж на шефа на сигурността.
— Какво каза?
— Намерихме труповете на тринадесет отрепи и всички са идентифицирани напълно.
— Не това. Следващото.
— Ъъ… един, може би двама са се измъкнали.
Така. Значи имаше всички основания за тревога.
— И кои са били те?
— Ами, сър — подхвана шефът, — успяхме да намерим част от косъм в офиса ви. Според хромозомната проекция може да се заключи, че лицето е било…
— Пусни да видя сам — сряза го баронът.
На екрана започна да се появява компютърно изображение, докато хромоанализата възстановяваше клетка по клетка образа на някакъв мъж. Най-сетне се появи цялостна триизмерна фигура. Беше Стен. Торесен внимателно огледа изображението и поклати глава. Не познаваше заподозрения.
— Кой е той?
— Мигри, казва се Карл Стен, сър. За него е докладвано, че е изчезнал при онази експлозия в Екзотичната секция преди няколко цикъла…
— Искаш да ми кажеш, че човекът, виновен за онази поразия, е жив? Как е възможно… о, няма значение. Това е всичко.
— Но, сър, имаме още инф…
— Ще прегледам доклада сам. Казах, това е всичко.
Баронът проследи върху дисплея доклада с биографията на Стен. Не му отне много време. Макар че в него наистина действително имаше доста интересни факти, ако махнеш целия правен и психологически боклук.
Изведнъж връзката се получи. Проект „Браво“. Стен беше сирак на загинали от аварията в Зоната за забавления 26. Реда се беше върнал като призрак, за възмездие.
Той докосна с длан таблото на конзолата и на екрана отново подскочи изплашената физиономия на шефа.
— Искам този човек да бъде намерен. Незабавно. Искам всички, които са ти подръка, да бъдат включени в тази операция.
— Ъъ, опасявам се, че това е невъзможно, сър.
— И защо? — изсъска Торесен.
— Ами, ние… ъъ… го локализирахме. Той сега е на борда на Имперски боен кораб на път за…
Торесен изключи образа. Това беше невъзможно. Как бе могъл?… Той бързо се овладя. Щеше да намери този Стен. И тогава…
След няколко минути баронът вече разговаряше кротко с един мъничък сив мъж от един мъничък сив свят. Ловът на Стен беше започнал.
ТРЕТА КНИГА
ГВАРДИЯТА
Глава 16
Ядрени пожари лумнаха от повърхността на планетата и очертаха силуета на бойните кораби, увиснали малко извън стратосферата.
— Ч минус петдесет секунди. Отброявам. Червен Едно, Червен Две, премини на индивидуален контрол. Започни входни маневри.
Емисията от командния кораб запука в говорителите на мостиците на щурмовите кораби.
Контролните конзоли се събудиха за живот и десантните флотски транспортьори се отделиха от орбиталните си станции. Спирачните дюзи пуснаха огнените си струи, когато корабите започнаха да убиват ускорението, потъвайки все по-близо до границата на атмосферния слой.
— Фоксфайър Шест, засичам наземна ракета. Вероятно засичане… ъъ… след тридесет и пет секунди. Вероятност за прихващане осемдесет и три процента. Започвай да отклоняваш… — сигнализира предупредително един от наблюдателните-възпиращи стационарни спътници.
Пилотът на Фоксфайър Шест изруга и включи на пълна тяга двигателя на щурмовия транспортьор. Избра напосоки чип с отклоняващ маршрут и го пъхна в бордовия компютър.
Свит дълбоко в недрата на кораба, Стен се тласна напред и предпазните ремъци се впиха в тялото му. Взводният му сержант се удари в стената на капсулата. Покривът се завъртя пред очите на Стен, понесе се лудешки нагоре и след това изчезна, когато изкуственото притегляне замря.
Стен и останалите бойци от неговия взвод се заклещиха още по-здраво в противошоковите си пашкули, докато гравитацията се появяваше и изчезваше в десетки посоки при отчаяните маневри на транспортьора.
Говорителят в контролната кабина запращя:
— Четири секунди до атмосфера. Ч минус тридесет… В ход противоракетна измъкваща тактика.
Тънки като карфици ярки пламъци изсвистяха в дъга от НВ-спътника, когато той изхвърли дузина прихващащи заряди надолу към летящите срещу транспортьора шест пушечни дири.
Близо до черното пространство на космоса лумна ярка светлина.
— Фоксфайър Шест, улучих едно от птиченцата ти. Чукнах жира и на втората птичка. Съветвам те да предприемеш отвличащо спускане.
Стрелецът на транспортьора изпразни две батареи „гномчета“ към приближаващите се отдолу ракети. Докато падаха надолу, гномовете изхрачиха облаци от шрапнели.