Една от ракетите се отклони от маршрута си и се насочи към един от гномовете. Другите, вероятно насочвани от земята, продължиха право към туловището на бойния транспортьор.
— Фоксфайър Шест, вероятност за прихващане вече деветдесет и девет процента. Предлагам да изстреляш войсковите капсули.
Вътре в капсулата на Стен звънецът замря и синтезираният глас на компютъра обяви:
— Приземяване на капсулата. Сблъсък с повърхността след минута и дванадесет секунди.
Пилотът на транспортьора натисна бутона за приземяване и корабът сякаш се взриви. Огромният челен конус се отдели от основното тяло на кораба и изплю в пространството двадесет дълги капсули. Капсулите преминаха на автоматичен режим и се насочиха към приемащия робот, вече приземен в определената за десанта зона.
Посивелият ефрейтор, опашкулен плътно до Стен, замислено каза:
— Май ще ни улучат. Шест за пет, че ще ни ударят преди да се приземим. Не, осем на пет. Залагаш ли?
Стен поклати глава. Капсулата отново се завъртя.
Бяха минали четиридесет и шест секунди, откакто атакуващите елементи, Червен Едно и Червен Две, се бяха откъснали от флотилията.
Небето над планетата беше грейнало от ядрени и конвенционални експлозии.
Две от наземните ракети се пръснаха в близост до десантните капсули. Капсулата на Стен се разтърси.
— В атмосферата сме — обяви ефрейторът.
Радарът на носа на капсулата изцъка и нареди на капсулния компютър да убие скоростта. От хълбоците на капсулата се изстреляха огромни криле и носовите дюзи зареваха. Вертикалното гмуркане на капсулата замря, а челните ръбове на крилете се нажежиха най-напред до червено, а после — до бяло. Ревът на въздушния поток в капсулата стана оглушителен.
Почти едновременно капсулният компютър изхвърли три спирачни парашута от опашката и насили реактивите, за да извърне курса на капсулата надалече от океанската повърхност, по следата на приемащата сонда. Компютърът пожертва два от стоперите, преди капсулата да убие свръхзвуковата скорост.
Късообхватни ракети земя-въздух полетяха нагоре от базите на противовъздушната защита около планетната столица под капсулата на Стен. Едноместни и двуместни тактически кораби се запровираха покрай избухващите черни цветя, завиха по курса си и се насочиха към пункта.
Лазерните лъчи очертаха района за приземяване и заизсипваха светлинни бомби, очертаващи трасето.
Втората вълна тактически кораби се понесе към града и започна да сипе касетъчни бомби. В самото сърце на града избухна огнен ад, масивна стомана и разтопен бетон потекоха в реки от лава.
Следващата планетния релеф ракета засече приближаващата се капсула на Стен, прицели се и форсира на пълна мощност, но изгуби капсулата сред възцарилия се на повърхността хаос. Неспособен да измъкне ракетата си, насочвачът й взриви ръчно от контролния пункт, и малко не му достигна да нанесе поражение.
Капсулата се сниши и се понесе по някакъв широк булевард. Допир! — и ударната вълна я прихвана, едно от крилата се натресе в улицата и капсулата се завъртя около оста си.
Стен отвори очи. Мрак. А после минизарядите изгърмяха и горните люкове отхвърчаха нагоре и встрани.
Мъжете заизскачаха на улицата.
Стен се олюля, но успя да се изправи и с автоматизирано движение изключи светлинния визьор на шлема си. Дръпна предпазителя на своя „Уилигън“, напъха пълнителя, зареди и клекна на едно коляно на десет метра дистанция от най-близкия си другар по отделение.
Защитният периметър на десантната зона бе осигурен. Чу се ревът на взводния сержант:
— Първо и Второ отделения. Маневра. Трето отделение. В отбрана. Оръжейно отделение. На позиция — до ей онази статуя.
— Хайде. Диамант. Действай.
Стен и другарите му от отделението се понесоха напред, придържайки се плътно към стените, ограждащи улицата. Ушите на Стен най-после решиха да се съживят и сега той вече чуваше тропота на ботушите и скърцането на ремъците на оръжията.
Първата ракета от дулата на оръжейното отделение изфуча във въздуха и полетя към целта си.
— Давай, давай! Няма време да зяпате. Пазете си…
Пред тях се срина мазилка и отделението залегна. Стен се превъртя през някакъв праг и се изправи.
Хвърли се на земята, когато огромният, боядисан в сиво щурмови танк изригна през фасадата на едно от близките здания и веригите му задрънчаха към неговото отделение.
Издърпа граната от колана си, включи я, замахна и я метна към веригата. Гранатата избухна на няколко метра от танка и Стен се хвърли през прага. Една от двете главни кули на танка вече се завърташе към него.