Тъпанчетата му щяха да се пръснат, когато мазерът на танка засвистя на пълна огнева мощ. Стената над него се разтресе и боботещите в нея звукови вълни я превърнаха в прах. Стен остана прилепен към пода и танкът изтътна покрай него.
Една от веригите издрънча само на метър от главата му. Стен чу нечий продължителен вик — беше съекипникът му, превърнат в кървава маса под тежките, щироки три метра вериги.
Стен скочи, докопа дрънчащия ръб на бронята над веригата и се покатери в междината на задницата на машината. Откопча нова граната и я метна между оръжейните кули.
Пусна се и се срина върху паважа. Танкът продължи още няколко метра, достатъчно, та Стен да се озове извън мъртвата зона на сензорите му.
Противопехотните куполи се завъртяха към него и цевта на оръжието изтрещя тъкмо в мига, в който гранатата се взриви. Взривът откъсна една от главните кули. Тя се завъртя във въздуха като огромен диск и се стовари върху двама от присвилите се наблизо гвардейци.
Стен лежеше неподвижно на десетина метра от танка. От кратера на върха му изригна пламък, бързо потушен от пожарогасителите. Втората главна кула се завъртя назад и се сниши. Картечницата й забълва огън. Той изкрещя, когато нажежената до бяло нишка проби рамото му, но се изправи и се хвърли напред, плъзна се по паважа, под веригата.
Болка. Боли. Стен се напрегна и потъна в познатата помощна мантра. Върхът на нерва се умъртви и болката заглъхна. Ръката му беше безполезна. Стен изпълзя тромаво изпод танка и остана плътно долепен до паважа, когато по бронята до него заплющяха куршуми.
Колона на противниковата пехота пробиваше напред през развалините. Откриха огън, докато Стен прибягваше встрани от танка.
Машината изрева и танкът се понесе напред. Стен запристъпва покрай него, задържайки танка между себе си и вражеските войници. Чу как някой закрещя команди, наведе се и надникна между колелетата на веригата. Видя крака, тичащи към танка. Измъкна бестерова граната и я метна през купола на танка. Визьорът му почерня, предпазвайки го от светлинната експлозия.
Войниците изпопадаха. Зашеметени, загубили чувството си за време, щяха да бъдат извън строя поне половин час.
Изщракаха скорости и танкът се понесе по булеварда към взводния щаб. Стен се вкопчи в една от скобите и тромаво се закатери по бронеплочите. Оцелялата главна кула на танка бълваше мазерни заряди на половин мощност по булеварда. Противопехотни капсули се пръскаха в пламъци — взривявайки сградите от двете страни на веригата.
Стен запълзя към кулата. Нечие око примигна зад една от амбразурите и през процепа се промуши цевта на противопехотно оръжие. Стен скочи на върха на главната кула. Примигна и…
Седеше в някакво помещение с нахлузен на главата блокиращ зрението му лъскав шлем. От шлема се къдреха трансмисионни метални пипала. Но Стен бе яхнал тежкия танк, в битка на живот и смърт, с безименен враг, някъде, на някакъв безименен свят.
Ноктите му се изпочупиха, когато кулата се завъртя, мъчейки се да го отхвърли. Изщрака люк и Стен се хвърли напред, измъквайки в същото време боен нож от калъфа на ботуша си. Запокити го срещу излизащия танкист, насочил в него заредения си пистолет.
Ножът улучи мъжа в устата. Кръв швирна около ръката на Стен. Човекът се срина в недрата на танка. Стен дръпна силно люка и го отвори напълно, след което мълниеносно се дръпна назад — от вътрешността на бойната машина засвистяха куршуми.
Скъса бойния си колан, отключи предпазителя на една от забавящите времето гранати, окачена на него, и пусна колана в люка.
Скочи на земята. Усети как сухожилията му се изпънаха и се скъсаха; срина се на коляно и залитна настрани, към ниската разрушена стена… и танкът зад него се взриви — унищожителна, поглъщаща всичко огнена топка кипна, разду се и блъсна Стен в стената. Той усети как собственото му тяло се превръща във въглен и бавно, бавно потъна в безкрайните дълбини на смъртта.
Записът се изключи.
Стен свали шлема от главата си и го запокити през залата.
Включи се някакъв говорител.
— Вие току-що участвахте в първата щурмова вълна, когато нашият полк, Първи гвардейски щурмови, дебаркира на Деметра. По време на продължилата три седмици операция полкът ни даде шестдесет и четири процента жертви, но въпреки това изпълни всички възложени му задачи в рамките на оперативния график. В чест на този подвиг Първи гвардейски щурмови бе удостоен лично от Императора с правото да носи почетния Имперски флаг в червено, бяло и зелено. Бойните отличия на Деметра бяха добавени към трофеите на дивизията. Бяха раздадени много отличия за проявен личен героизъм, в това число и Галактическия кръст, посмъртно, на гвардеец Хайме Шавала, чието преживяване току-що имахте честа да изпитате лично, като част от настоящия тест.