— Ще имате тридесет минути свободно време преди да се сервира вечерята — продължи гласът. — Изпитният цикъл ще продължи утре. Това е всичко. Можете да напуснете изпитателната камера.
Стен се надигна от креслото. Странно. Все още усещаше мястото, където го беше улучил куршумът. Вратата се отвори и Стен се запъти към столовата. Това значи било да си герой. И също — да загинеш. Нито едно от двете не го привличаше особено. Въпреки това тридесет и шест процента оцеляващи беше много по-добре, отколкото на Екзотичната секция.
И все пак му се дощя да разбере какви ценни качества трябва да придобие, за да го удостоят с честта да бъде зачислен в Тиловия резервен бездействащ третоешелонен дивизион на Гвардейски първи щурмови.
Седна на ръба на някакъв мемориал, увековечаващ отдавна забравена битка, и зачака дългата опашка гладни бъдещи наемници да се скъси.
Пое дълбоко дъх от неизкуствения въздух и изпита умерена изненада от това, че като че ли се чувства щастлив. Размисли. Бет? Това не беше го преодолял. Не повече от скръбта по загиналите си близки. Предположи обаче, че ще може да се справи по-лесно с него с практиката. Внезапно осъзна, че тук, в Гвардията, сигурно го очаква доста практика.
Е, добре. Изправи се и пристъпи към края на опашката. В най-лошия случай поне се беше махнал от Вулкан. И никога повече нямаше да му се наложи да се върне там. Въпреки че на моменти си представяше как ли щеше да изглежда Вулкан, ако някой пластичен планетовзривател се пръснеше точно под Окото.
С голямо усилие отхвърли тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху това, че е гладен.
Глава 17
Рюкор на свой ред също беше щастлива. В ума й бушуваха диви арктически морета. Вълните им се извисяваха към сивите, покрити с облаци небеса, а от глетчерите се откъртваха ледени планини.
Излезе на повърхността, завъртя се, изхвърли бурен фонтан, плавниците й запляскаха по водата и тя заподскача волно от вълна на вълна, на мощни, изящни тласъци. Някой я потупа по рамото.
Рюкор отвори едното си око, завъртя го нагоре и изгледа кисело Фрейзър — един от асистентите.
— Какво искаш? — избоботи тя.
— Има видео за теб. От Първичния свят.
Рюкор изпухтя под мустаците си и опря двете си мишци в стените на резервоара. Надигна огромното си туловище и се прехвърли върху гравикреслото. Гънки мас се плеснаха върху облегалките, докато изпадналото в паника кресло не ги натика обратно и не ги прибра по местата им. Тя натисна няколко клавиша и креслото я плъзна през стаята към главния дисплей. Фрейзър защъка край нея.
— Във връзка с онзи нов гвардейски наемник. Онзи, на чийто файл поставихте личния си ключ.
— А, ясно — промърмори Рюкор. — Сега пак ще ми заразправят тъпи шеги за моржове. Каквото и да означава това „моржове“.
Екранът беше празен, с изключение на единствения ред примигващи букви. Рюкор беше леко изненадана, но докосна клавиша ШИФЪР и добави кодовата линия. Даде знак на Фрейзър да се дръпне.
Екранът се изчисти и срещу нея засия лицето на Махони.
— Помислих, че мога да си позволя да ти отнема малко време, Рюкор, и да те помоля да провериш за един от момците ми.
Рюкор натисна един клавиш и светна втори екран.
— Стен?
— Виж, на това му се вика добро предположение.
— Предположение? С личния ти код, добавен към компютърния ключ?
— Ей това е вечният ми проблем. Така и не се научих на дискретност.
Рюкор не си направи труда да отвърне на остроумието му. Твърде лесна мишена.
— Искаш му точките?
— Щях ли да досаждам на цял главен психолог, ако ми трябваше само нещо, което може да ми изчете и най-дребният чиновник? Знаеш много добре какво бих искал.
Рюкор си пое дълбоко дъх.
— Съпоставяйки фактите, излиза, че явно е от онзи тип, за който съм чувала израза „змийско гнездо“. — Махони изглеждаше озадачен, но реши да пропусне това покрай ушите си. — Изключително високо ниво на интелигентност, добре интегриран във времево планиране и персонална оценка. Което не се връзва. Би трябвало да е или кататоник, или маниакален психопат. Вместо това той е прекалено здрав душевно. Можем, разбира се, да го подложим на по-интензивни изпитания, но съм убедена, че е първично функционален, тъй като личностният му опит все още не е асимилиран.
— Обясни.
— Анализ — препоръчително е изкарването на тези проблеми, на неизявените му емоции на повърхността.