— ЛЕГНИ! ЛИЦЕВИ ОПОРИ ПРАВИ! РАЗ-ДВА, РАЗ-ДВА, МНОГО, МНОГО ЛИЦЕВИ ОПОРИ!
Стен се смъкна, повдигна се на ръце и запомпа. Карудърс седна на раменете му и Стен се срина на пода.
— КАЗАХ: ПРАВИ ЛИЦЕВИ ОПОРИ! — изрева Карудърс.
Стен се напрегна до сетни сили да се надигне. Карудърс се изправи.
— НА НОЗЕ! — изрева тя. Стен рязко скочи и застана мирно.
— МИСЛЯ, ЧЕ СМЕ СБЪРКАЛИ. ОТ ТЕБ ИЗОБЩО НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ ДОБЪР ВОЙНИК — изкрещя Карудърс. — ОТ ТЕБ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ ДОРИ ДОБЪР ТРУП.
Стен продължи да стои неподвижно.
Карудърс го изгледа за миг с гняв, след което пристъпи към следващата жертва.
— Баща ти не те обичаше, нали, войник?
— НЕ, ЕФРЕЙТОР.
— Майка ти те мразеше, нали?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.
— И защо те мразеше майка ти?
— СЪВСЕМ НЕ ЗНАМ, ЕФРЕЙТОР.
— Мразела те е, защото е загубила работата си, вместо да те пометне. Така ли е, новобранец?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.
— Кой е единственото лице, което те обича, обучаеми?
— ВИЕ, ЕФРЕЙТОР.
Стен примижа, когато Карудърс запокити новобранеца в отсрещната стена.
— ОТКЪДЕ СИ, КИР?
— Рюерсбад Четири, ефрейтор.
— КАКВО? КАКВО КАЗА?
— Рю… Рюерсбад Четири, ефрейтор.
— ВЗЕМИ ТАЗИ КОФА ЗА БОКЛУК, НОВОБРАНЕЦ.
— Слушам, ефрейтор.
— ВДИГНИ Я. НАД ГЛАВАТА СИ.
Боклукът се изсипа върху раменете на новобранеца.
— ВЛИЗАЙ В НЕЯ.
Обучаемият коленичи и обърна стоманения контейнер върху тялото си. Карудърс и Холстед започнаха да ритат яростно по кофата.
— КИР — тряс — ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ ДОМ — тряс — ГВАРДИЯТА Е ТВОЯТ ЕДИНСТВЕН ДОМ — тряс — ОТКЪДЕ СИ — тряс.
— Отникъде, ефрейтор — отекна от вътрешността на кофата приглушеният глас.
Холстед изстена и заскуба сплъстената си коса.
— Безнадеждно е — промълви той тихо. — Абсолютно е безнадеждно.
И отново изкрещя:
— НОВОБРАНЕЦ, ЩЕ ИЗЛЕЗЕШ ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ОТ ТАЗИ БОКЛУКЧИЙСКА КОФА?
И за да му помогне, изрита кофата и тя се преобърна. Обучаемият изпълзя от нея с изцапана и подгизнала от мръсотии униформа.
— ИЗГЛЕЖДАШ КАТО ТОКУ-ЩО НАМЕРИЛ ДОМА СИ, НОВОБРАНЕЦ. СЕГА ЩЕ ЗАНЕСЕШ ТАЗИ КОФА ПРЕД СТОЛОВАТА. ИСКАМ ДА ВЛЕЗЕШ В НЕЯ И ДА КАЗВАШ НА ВСЕКИ, КОЙТО МИНЕ НАБЛИЗО, ЧЕ ТОВА Е ТВОЯТ ДОМ.
— Слушам, ефрейтор.
Новобранецът вдигна контейнера на рамо и се затътри през вратата.
— По наровете! — изкомандва рязко Ланцота.
Голите новобранци се хвърлиха по леглата си. Ланцота тръгна към вратата.
— Искам да разберете нещо, деца — заговори той. — Мога искрено да ви кажа, че никога не съм прекарвал по-зле първия ден от обучението с по-жалка купчина говна от вас. Дори да ви избия, няма да ми достави удоволствие. Не сте ли съгласни?
— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ! — изригна хорово от стоте нара.
— Наистина не мога да го понеса. Лека нощ, деца.
Ланцота щракна ключа и угаси осветлението.
— Изморени ли сте? — отекна гласът му в мрака.
— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ.
— Какво?
— СЪВСЕМ НЕ, СЕРЖАНТ.
Лампите отново светнаха.
— Това е добре — каза Ланцота. — Пет минути. И да ви видя навън, облечени за физзарядка.
И се усмихна и излезе от бараката. Новобранците се заспоглеждаха слисани.
Стен отново прокара обезкосмяващата пръчка по лицето си, просто за да е сигурен, и спря душа. Излезе бързо от банята и се добра до нара си. Отвори шкафа си и поглеждайки схемата, окачена на вратата, донареди всичко.
Погледна часовника на стената. Оставаше му цяла минута и половина до времето за обличане. Седна на пода и щастливо изпъшка. Дюшекът му беше навит на руло, одеялото — сгънато точно така, както се изискваше.
— Стен. Я помогни, моля те. — Стен стана и хвана другия край на дюшека на Грегър.
Двамата младежи се спогледаха и изведнъж се изкикотиха.
— Определено става за рекламно живино за наемане на новобранци — ухили се Грегър. — Между другото, забеляза ли нещо интересно?
— Нищо интересно няма на този скапан свят. Освен тази постеля, стига да можех отново да се опъна за малко.
— Огледай се. Нещо много интересно. В тази част има и жени, нали така?
— Много си умен, Грегър. Явно ще трябва да те направят офицер.
— Млъкни. Но знаеш ли кое е по-интересното? Всеки си спи сам.
— Може би е някакво правило, заради всички останали.
— Правилата могат ли да спрат някого, когато е навит?
Стен поклати глава.
— Слагат нещо в храната. От това е. Химикали. Щото не искат някой да се свърже с някой, когото вероятно могат да изметат.
Стен се замисли над това. Едва ли. Ако всички бяха като него, по-скоро бяха твърде изморени, за да могат дори да се усмихнат. Реши да смени темата.