— Грегър. Ти ми спомена, че ще ставаш офицер.
— Разбира се.
— Как?
— Имам три неща на моя страна. Първо, баща ми. Не ми казвай нищо, щото не искам да се хваля, но той е голяма клечка. Семейството ни притежава по-голямата част от Ласкър XII. Има големи връзки. Дори са ни представяли в двора.
Стен го изгледа замислено. Предположи, че това трябва да е нещо много важно.
— Второ. Минал съм през военни училища. Така че знам за какво ни говорят. И ще ти кажа нещо, това сега е много по-добро, отколкото обучението, което ни набиват, докато се опитваме да спим.
— Военни училища. Гвардията няма ли нещо като академия? Само за офицери?
Грегър, изглежда, малко се смути.
— Да, само че баща ми… всъщност аз самият реших, че ще е по-добре да започна от дъното. Нали знаеш, за да може човек да разбира обикновените войници, които един ден ще командва. Да си един от тях, и така нататък.
— Аха.
— Трето. От време на време награждават най-добрия новобранец и взимат, че го издигат. Просто от нулата.
— И смяташ, че ще си ти?
— Посочи ми някой друг. Огледай се. Хайде, посочи ми някой.
Стен огледа новобранците, които вече нахлузваха униформите си.
— Както каза Ланцота, те са просто пушечно месо. Не казвам, че съм велик, но не виждам конкуренция. Освен… може би теб.
Стен се засмя.
— Не аз, Грегър. Не и аз. Научил съм се преди много време: дръж главата си ниско, за да не те спипат.
Вратата се разтвори с трясък.
— ВНИМАВАЙ! СЛУШАЙ ДОБРЕ! ИЗВАДИХМЕ КЪСМЕТ В ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ГРАФИК, ЗАЩОТО НАВЪН СТАВА СТУДЕНО. ПОЧТИ ДВАДЕСЕТ ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ. ЗАТОВА ЩЕ ТРЕНИРАМЕ. УНИФОРМА ЗА ДЕНЯ — ЗИМНА, ТЕЖКО СНАРЯЖЕНИЕ.
Устата на Грегър увисна.
— Зимно облекло? Ами че то е посред лято!
Стен дръпна вратата на шкафа си и заизмъква арктическото си снаряжение.
— Смятах, че вече си разбрал какво каза Ланцота относно мисленето ни.
Грегър кимна отчаяно и започна да се преоблича.
— Докладвай!
— Стен. Обучаем новобранец!
Ланцота се облегна на стола си.
— Отпусни се, момче. Най-обикновено повикване. Както знаеш, Империята много се интересува дали се отнасяме добре с нейните бъдещи войници.
— Тъй вярно, сър!
— Ето защо трябва да ти задам няколко въпроса. Отговорите ти ще бъдат предадени на Комисията по правата. Първи въпрос: Виждал ли си, от деня на пристигането си на Клисура, случаи на физическо малтретиране?
— Не разбирам въпроса, сър.
— Виждал ли си някой от командния състав да е злоупотребявал или прилагал извращения към някой от обучаемите?
— Не, сър!
— Бил ли си свидетел някой от командващия състав да се е обръщал към някой от обучаемите с подигравателен тон?
— Съвсем не, сър!
— Смяташ ли се за щастлив, обучаеми?
— Тъй вярно, сър!
— Свободен си.
Стен отдаде чест, обърна се кръгом и се затича. Ланцота се почеса замислено по брадичката и погледна Холстед.
— Него?
— Още не съм сигурен. Но вероятно.
Глава 19
Убиецът беше методичен.
Бележки наум: Стен; Торесен; срокът… срокът под въпрос; Торесен — още повече. Мотив: личен. Възможен… не, много вероятен риск за мен. Приемане на поръчката под въпрос, освен ако…
— Въпросът с плащането остава открит — заяви най-сетне професионалният убиец.
— Това вече го уредихме. Ще ви се плати добре.
— Винаги ми се плаща добре. Става въпрос за доставката… И за задната ми вратичка?
— Не ни вярвате?
— Не.
Баронът се отпусна в креслото си и затвори очи. Нямаше грижи. Просто се отпускаше и поемаше още малко ултравиолет.
— Изглежда, че на този етап вашият проблем не е задната врата… изходът… колкото вашето знание.
— Знание?
— Да. Ако предпочетете да не приемете поръчката ни… е, ще си създадете големи непроятности. Надявам се, че разбирате. Необходимо ли е да продължавам?
Убиецът небрежно се пресегна към бюрото и вдигна една от древните писалки.
— Ако изобщо погледнете към някоя от алармите — прошепна убиецът, — ще забия тази писалка в мозъка ви.
Баронът остана спокоен, после на лицето му се изписа усмивка.
— Вие знаете ли изход?
— Винаги — отвърна убиецът. — Значи, след като изпълня задачата, имам банка в…
Торесен махна отегчено с ръка.
— Уредено. Каквито и да са уговорките. Уредено.
— Парите не са достатъчно.
— Защо не?
— Първо. Трябва да проникна в Имперската гвардия. Това може да означава повече смърти освен вашата цел.
— Смятате да влезете в Гвардията?
— Вероятно. Открит е също така въпросът с човека, който е наел Стен, този оперативен сътрудник на Имперското разузнаване.
— Дребен агент.
— Сигурен ли сте?
Баронът се поколеба.
— Да.
— Въпреки това ми трябват повече пари.
— Това не е проблем.
— Срокът?
— Да. Трябва да стане незабавно.
Убиецът стана да си тръгне.
— В такъв случай не мога да го направя. Никой не би могъл. Ако въпреки това решите да опитате, мога да ви дам няколко имена, но никой от тези, които биха приели работата, няма да е достатъчно компетентен. Имайте го предвид.
Баронът го изгледа замислено.
— Колко време ви трябва?
— Колкото се наложи.
Торесен вече водеше убиеца. В това отношение беше добър. Така… да. Това беше единственият начин.
— Добре.
Убиецът се запъти към вратата.
— Един момент, моля — каза Торесен.
Убиецът спря.
— Онова нещо с писалката. Как точно щяхте да ме убиете?
Убиецът поклати глава.
— Не.
— Колекционирам бойни похвати… Готов съм да ви платя…
Убиецът назова цената и Торесен се съгласи. След няколко минути вече държеше лакътя си свит точно в подходящото положение.