Карудърс изчака, докато новобранците се построят, и добави тихо:
— Досега очистихме по-малко от една трета от вас, смотаняци такива, и ги върнахме в родните им говнярници. От днес вече почваме да режем повече мъртва тъкан.
— Деца — продължи тя, — никога не е имало войник, който да не може да стреля. Ако някоя армия му е позволявала такова нещо, то тази армия е съществувала много отдавна. А Имперската гвардия я има от хиляда години. Сега вече почваме да режем сериозно. Което значи, че или ще се квалифицирате с уилигъна, или сте аут. Просто и ясно. Усвоите ли го по-добре, ще имате файда. По-голямо заплащане и по-добре обучение. Но първо гледайте добре да го усвоите. Защото напоследък чувам, че хвърлят тиловите батальони в тераформиране. Аз лично бих предпочела да ме хвърлят в първи ешелон. Мисля, че там рискът е по-малък.
— Сега. ПЪРВА РЕДИЦА, КРАЧКА НАПРЕД. ПО ЕДИН НА ПОСТ. БЕГОМ… МАРШ!
Десет от новобранците, въпреки изключителните им лични усилия и минималните ругатни от страна на обучаващите, не успяха да усвоят оръжието. На другия ден дюшеците им бяха завити и наровете опразнени.
Стен така и не можа да разбере защо за някои е толкова трудно. Карудърс беше права. Прицелваш уилигъна и улучваш. Всеки път.
След като курсът с оръжието приключи, Стен отново беше повишен с един ранг — СТАЖАНТ-СНАЙПЕРИСТ.
Това му осигури повече кредити, първата лентичка и по-натоварени тренировки.
— Хвана ли мишената? — избоботи Карудърс до него.
— Тъй вярно, ефрейтор.
Карудърс докосна контролната кутия пред себе си. Целта се стрелна встрани, извън окуляра, и се скри зад каменната стена на хиляда метра от Стен.
— Така. Сега фокусирай стената. Кръстчето на мерника ти е извън фокус, нали? Използвай първото лостче на визьора си. Извий го, докато фокусираш мерника.
Стен изпълни указанията.
— Готов ли си? Сега използвай лостчето под визьора и го завърти, докато кръстчето застане там, където мислиш, че се намира целта, макар и да не я виждаш. Готово? Стреляй.
Стен натисна спусъка.
Снайперската пушка на Стен от Четиридесети век беше по същество с твърде елементарно устройство. Зарядът все още представляваше частица АМ2, обвита в защитно покритие. Но вместо за изхвърлянето й да се използва лазер, в случая около цевта имаше линеен ускорител. Мерникът служеше да се изчисли точното разстояние до целта и след това, когато обхватът се настроеше така, че да фиксира невидимата цел, ускорителят, ако се наложеше, „завърташе“ заряда така, че траекторията му да очертае ъгъл от деветдесет градуса.
Пушка, която можеше да поразява противник, скрит зад ъгъла.
Стен чу взрив и видя, че стената се огъва.
— Попадение.
Карудърс го плесна по гърба.
— Знам, боецо. Ако продължаваш така, Първи гвардейски може наистина да получи от нас един не лош воин.
И неизвестно защо Стен се почувства много горд от себе си.
Стен стовари кофата със смет върху боклука и я обърна. Беше достатъчно чиста. Напъха дулото на ултразвуковата чистачка до дъното и докосна спусъка. После разтърси кофата още няколко пъти върху бетона и я понесе обратно към столовата. Повечето ръчна работа в Гвардията се поверяваше или на цивилни, или на наряди от тиловите батальони. Освен най-мръсната работа. Гвардията беше резервирала най-мръсните и тежки дейности по почистването и поддържането на реда за наказание на обучаемите. Това изобщо не притесняваше Стен. При всички случаи беше по-добре и от най-леката работа на Вулкан.
Освен това не можеше и да си представи как би могъл да го избегне.
А сега се чувстваше достатъчно щастлив, седнал на пясъка и загледан в Холстед и Ланцота.
— Ние не създаваме техници — беше заявил Ланцота. — Вече съм ви го казвал. Ние създаваме убийци. Трябват ни хора, които искат да чуят пукота на изхвърчащите очни ябълки от черепите на противниците, които искат да видят какво става, след като разкъсаш нечие гърло със собствените си зъби.
Стен огледа останалите обучаеми. Повечето изглеждаха умерено слисани. Стен изписа на лицето си равнодушие. Това го помнеше много добре, благодаря, сержант.
— Трябва ни демонстратор.
Тишина. Взводът вече знаеше много добре какво чака всеки, ако се натегне за доброволец. А после някой се обади.
— Ефр’ Стен.
Стен знаеше много добре, че е Грегър, но това не го притесни. Беше се постарал много добре да се направи на невидим. Ланцота чу гласа и викна: