— Стен!
Стен изпъшка, плесна с юмрук дланта си и затича напред.
— Слушам, ефрейтор.
Холстед бързо отстъпи две крачки назад. Обаче се откри ниско долу.
— Стажант ефрейтор Стен. Този човек е твоят най-опасен враг. Твоята задача е да му влезеш и да го унищожиш!
Стен тръгна предпазливо напред. Протегна ръце в поза, която се надяваше, че изглежда нападателна, и скочи. Превъртя се, изпъна се и залитна назад, щом стъпалата му докоснаха земята, после политна напред и заби лице в пясъка.
Това трябваше да мине. Но чу шепота на Ланцота в ухото си.
— Преструваш ми се, стажант-ефрейтор. Сега искам да се изправиш, без другите ти колеги-смотаняци да разберат какво правиш, и наистина да нападнеш ефрейтор Холстед.
Стен не помръдна.
— Алтернативата е три дни непоряд в чистене на боклука.
Стен въздъхна и се изправи.
Холстед тръгна напред, протегнал ръце да го сграбчи. Слабо, прецени Стен, и се претъркули върху пясъка. Краката във въздуха, бедрата на Холстед — в ножица.
Холстед падна и Стен стегна, използвайки инерцията му, за да изправи гръб. Холстед се претъркули и Стен влезе с рамо под кръста му.
Холстед излетя във въздуха. Стен имаше достатъчно време да прецени дали да прекъсне орбитата на началника, и се задвижи. Холстед рухна по гръб и Стен го изрита два пъти в ребрата.
Холстед остана да лежи неподвижен на пясъка.
Стен се изправи и се обърна.
Обучаемите бяха зяпнали в няма възхита. Стен погледна Ланцота, който въздъхна тежко и посочи с палец.
— Слушам, сержант!
Стен вдигна кепето си от пясъка и затича обратно към столовата.
Ето, това е. Гонка, ако се справиш, гонка, ако не се справиш. Стен грабна баките и ги помъкна към столовата.
Интендантът му се ухили, когато мина покрай малкия му кабинет.
— Май ще се радваш много да се върнеш утре на тренировки, а?
Стен поклати глава.
— Да не би да ти харесва тук?
— Съвсем не, сержант.
— Тогава какъв ти е проблемът, новобранец?
— Утре почваме тренировки с нож, сержант.
— И кво?
Аха! И кво? Стен изведнъж се разсмя и помъкна баките към стелажите. Кво пък толкова? Все пак беше по-добре, отколкото на Вулкан.
Дори на Стен му прилоша малко, докато гледаше как медикът ловко обработва зейналите рани. Тялото беше разкъсано от шрапнели и от раните шуртеше кръв.
— Процедурата не се е променила от хиляди години — говореше медицинският инструктор. — Първо накарваш ранения отново да диша. Второ, спираш кървенето. Трето, премахваш шока.
Той завърши, покри хуманоидния манекен с изолиращ чаршаф и се изправи. Огледа класа.
— И тогава започвате да крещите колкото ви глас държи за медик. Стига някой гадняр да не е решил, че ние сме най-важната му цел, която трябва да срази, и някой от нас все още да е останал жив.
— И тогава какво? — попита дебеличкият Печ.
— Ако няма професионални медици, които да го поемат, използвате личния си медицински пакет. Ако кървенето спре и вътрешностите са си горе-долу на място, антисептикът в комплекта би трябвало да задържи приятелчето ви да не опъне петалите.
Той се засмя.
— Разбира се, ако сте на някой свят, където не знаете нищо за буболечките, най-доброто, което можете да направите, е да се помъчите да оставите един труп в прилична форма. — Лекарят погледна Печ, който напоследък бързо стопяваше тлъстините. — Което в твоя случай ще бъде доста трудно, Печ.
Стен и останалите се изкискаха. Медикът беше първият инструктор досега, който поне в малка степен се отнасяше с тях като с мислещи същества.
Медикът отвори голям шкаф и даде знак на Стен, който му помогна да вдигне и изнесе друг манекен. Този беше облечен в боен скафандър.
— Виж, в скафандъра нещата са по-различни — каза медикът. — Медпакетът би трябвало вече да се е активизирал в скафандъра и да действа автоматично. Понякога това се случва.
Нов къс смях от страна на медика.
— Но ако костюмът е продупчен, единственото, което можете да направите, е да го запушите и да донесете ранения до лазарета. Това ще го тренирате повече при гонката със скафандрите. А сега ми трябва някой заек… искам да кажа, доброволец.
Той огледа публиката и очите му се спряха на Печ.
— Ела тук, боец.
Печ изтича до катедрата и застана мирно.
— Свободно, отпусни се. Така ме изнервяш. Окей. Тоя фалшификат тук е най-добрият ти приятел. Двамата сте се обучавали заедно. Преследвали сте… — Направи се, че оглежда Печ оценяващо — ъъ, амебоиди. Значи, ръката му е току-що откъсната. Какво ще направиш?
Медикът отстъпи назад. Печ помръдна нервно.
— Давай, войнико. Най-добрият ти приятел е ранен смъртоносно. Действай!