Случила се някаква ужасна авария, каза той на Лестър, но когато Лестър го притисна с въпросите си, само поклати глава. Не, баронът… И Лестър разбра, че трябва да рискува.
Приближи се до мъжа, би му една подкожна във врата и миг по-късно техът се беше превърнал в несвързано ломотещ идиот. Но идиот, който щеше да каже на Лестър всичко, което той искаше да разбере. Лестър го сложи да легне. Щеше да поспи и да се събуди със страхотен махмурлук — и нямаше да помни нищо.
Сега единственото, което Лестър трябваше да направи, беше да се обади на Махони. Това, което щеше да му каже за проект „Браво“, щеше да гарантира преждевременния край на кариерата на Торесен.
Някой изби вратата и се разхвърча пластмаса. Лестър се обърна и замръзна, като видя барона. До него стояха двама социопатрули. Торесен погледна спящия техник и се ухили.
— Хубав купон си имал, а, Лестър?
Лестър не отговори нищо. Какво можеше да каже? Торесен махна на стражите си, те вдигнаха теха и го помъкнаха навън.
— Значи вече знаеш?
— Да — отвърна Лестър.
— Много лошо. А пък аз те харесвах. — Той пристъпи крачка напред и го хвана за гърлото. Стисна. Лестър се помъчи да си поеме въздух, усети, че гръклянът му се прекършва. Минаха минути преди баронът да пусне тялото му. Обърна се, когато един от стражите влезе в стаята, и каза:
— Направете така, че да изглежда добре. Внезапно заболяване, и прочие, и прочие. И не се тревожете за семейството му. Аз ще се погрижа за тях.
Глава 26
Стен подсвирна беззвучно и ритна вратата зад себе си с петата на ботуша си. Мухите вече забръмчаха около отрязаната глава на Х’мид върху тезгяха.
Стен се наведе, пръстите му докоснаха кървавата локва около обезглавения труп. Все още малко лепкава… преди не повече от час. Стен се пресегна над рамото му и издърпа малкото парче волфрам, увиснало между плешките му.
Огледа се, после тихо затича по стъпалата към жилищните помещения на магазинера. Никакви следи от грабеж. Лошо, много лошо. Предпазливо надникна през един прозорец и веднага се дръпна назад.
Два покрива по-надолу бяха залегнали трима К’рийя и надничаха към улицата. А долу… още един, по маршрута, по който се беше измъкнал Стен. Много лошо маскиран: носовете на лъснатите му ботуши се показваха под раираните роби, които бе навлякъл.
Дали се опитваха да го примамят, или вече беше в капана? Стен опита отново. Бакалският магазин от другата страна на тясната улица беше пуснал кепенците. Не и по това време на деня. Вътре сигурно имаше едно отделение М’лан — частните главорези на племето К’рийя.
Стен се облегна на стената… вдишваш до четири, издишваш до четири, задържаш до шест. Десет пъти. Адреналинът се успокои. Обмисляше как да се измъкне. Грабна шепа гривни с още непоставени камъни от работната маса на Х’мид, след това малка колба с киселина от рафта. Върна се до прозореца и зачака. Разполагаше сигурно с десетина минути, преди да решат, че е време да измъкнат плъха.
По улицата изтрополи кола. Идеално. Той внимателно пусна колбата с металната обвивка в товара сухо зърно. Прицели се… с подскачаща ръка, в синхрон с тракащата кола.
Стреля. Колбата се пръсна. Заиздигаха се валма пушек и колата лумна в пламъци.
Викове. Крясъци… Пушекът се закъдри по улицата.
Най-доброто, което можеше да направи.
Нави полите на робата си до кръста и изрита сандалите. Прехвърли се през перваза на прозореца, увисна на ръце и се пусна.
Тупна долу и за миг приклекна. Кепенците се отвориха с трясък и металният диск изсвистя. Стен се надигна… три скока през улицата и после с главата напред през отворените кепенци.
Претъркули се и задържа спусъка на непрекъсната стрелба, като пръсна прозореца.
Трима М’лан изхъхриха и се срутиха, като вторият всмука въздух през разкъсания си зейнал гръклян. Стен метна втори диск в средата на челото му и хукна навън през задната врата. Изруга. Типичен зайчарник: скърцащи стълби, водещи надолу покрай малките коптори на Фал’иките. Прескочи перилото и се затича между тях. Викове, крясъци и изстрели откъм улицата.
Не се притесни. Фал’иките нямаше да дадат каквато и да е информация в помощ на М’лан, дори под дулото на оръжие.
Измъкна се от лабиринта от бедняшки бордеи и се озова на друга улица. Чудесно. Най-после късмет. Пазарище. Тъпкано с народ… в това число един тежък патрул на М’лан. Сигурно им бяха подшушнали. Когато го забелязаха, тръгнаха след него.