И наистина беше така. Но вероятно нямаше да е за дълго. Поне според някои от присъстващите.
— Помислете си какво означава това. Всички ние — заедно. Една обединена сила от триста, може би четиристотин отрепи.
Вълнение в залата.
— И как ни е файдата? — изръмжа един от главатарите, казваше се Патрис.
— На пръв поглед — отговори Бет — никаква. Всички ние срещу Социопатрула би означавало само малко повече плясък в блатото от обичайното. На пръв поглед.
— Кой говори, че ще тръгваме срещу патрула? — попита друг от бандитските шефове, Флин.
Бет посочи Стен.
— Той.
Мърморенето премина в силно ръмжене.
— Това е Стен. Чували сте за него. Той беше с Орон.
Още по-силно ръмжене.
— Стен е бил извън този свят. Извън Вулкан. А сега се е върнал, за да ни помогне.
Внезапна тишина. Най-вече заради невероятно дебелата лъжа.
— Всички сте чули какво се случи с моята банда, нали? — каза Бет.
Кимания.
— И също така сте чули какво се случи с тъпаците патрули, които за малко щяха да ни спипат?
Бавни кимания. Досещаха се накъде бие.
— Стен ги изби — каза Бет. — До един. Ако не беше този, който твърди, че е, щеше ли да бъде възможно това? Щях ли да съм тук сега и да разговарям с вас?
— Тя е права — отбеляза Патрис. — Най-добрият ми бегач ми донесе, че е видял как изнасят скапаните им трупове.
Флин изсумтя презрително.
— Герой значи. Голяма работа. И кво иска от нас?
Стен се изправи. Някой изшътка.
— Много просто — каза той. — Просто ще завземем Вулкан.
Усилията да бъде свалена властта на Вулкан започнаха с поредица от така наречените от Доктора „сиви ходове“.
— Искаме да усилим недоволството сред мигритата — поясни той. — След което да им внушим, че Компанията е уязвима.
Доктора смяташе препоръчаните от него сиви ходове за най-добрата си работа досега. Йоргенсен беше на мнение, че това са мръсни номера, а начинът, по който ги нарече Алекс, беше съвсем нецензурен. Само Айда остана очарована. В този план тя виждаше безкрайни възможности да разгърне таланта си.
— Това ще трябва да почака — каза й Стен.
— Защо? Мога да накарам този компютър да запее всяка песничка, която си поискам.
— А проект „Браво“?
Айда въздъхна.
— Добре де, почти всяка.
Доктора я изгледа гневно.
— Ще започна с радиопредаванията — изръмжа тя.
Дори Доктора остана впечатлен от устройството, което тя успя да сглоби. То зае цяла заседателна зала на борда на стария лайнер. В основата си представляваше най-обикновен радиопредавател, натъпкан с достатъчно енергия, за да изкара Вулкан от орбита. Тя го включи към миниатюрния си компютър от „Богомолка“ и го настрои за следене на радиоемисията на Компанията, предназначена за новини и развлекателни предавания за мигритата.
— Завъртаме това лостче — обясни им тя — и сме на тяхна вълна. Всичко, което казваме оттук, ще звучи като излъчено от тяхната станция.
— Искаш да кажеш, нещо от рода на „Торесен се чука с ксипаки“? — попита Стен.
— Малко по-фино — намеси се Доктора. — Идеята е да го направим да звучи така, сякаш е одобрен от Компанията текст.
На лицето на Стен се изписа недоумение. Той махна ръка с отвращение.
— Както и да е — каза Доктора. — Аз ще се погрижа какво точно да говорим. Ти просто се погрижи за твоята работа.
Стен и Бет минаха покрай входа на фабриката. Вървяха бавно, като две мигрита, току-що излезли от смяна и запътили се за наркобира. От фабриката излязоха няколко работници и се качиха на транспортната лента до тях.
Стен сръга Бет с лакът и каза високо:
— Погледни. Това беше Поддържащ цех Двайсет и три, нали?
— Да — отвърна Бет. — Той е. Чух за това място.
Стен поклати глава.
— Нещастни тъпаци. Сигурен съм, че няма да щат да бачкат тук. Както и да е. Предполагам, че Компанията ще измисли някакъв лек.
Едно набито мигри ги изгледа сърдито.
— Лек ли? От какво лек?
Стен и Бет небрежно се обърнаха към него.
— О, и ти ли бачкаш тук?
Мигрито кимна.
— Няма нищо — каза Бет. — Нищо не исках да кажа.
Набитото Мигри и колегите му се скупчиха около тях.
— Казвай де!
Стен и Бет изглеждаха малко нервни.
— Кажи им — подкани я Стен. — Но не направо, моля те. Да не ги обидим.
— Кво ви става бе? Кво искаш да кажеш с това „не направо“? Кожна треска ли сме хванали, или кво?
Бет сръга Стен.
— Да се махаме оттук. Да не стане някоя беля.
Стен понечи да се отдалечи, но спря.
— Виж, все някой трябва да им го каже. — Обърна се към смутените мигрита. — Ние работим в Мигрантския здравен център.