– Кардиналът? Надолу и вляво – започна тя, но Петрович вече крачеше по тесния, боядисан в бяло коридор, проверявайки всяка врата, покрай която минаваше, докато накрая една не се отвори под натиска на рамото му.
– Доктор Петрович – каза мъжът, който седеше зад някакво бюро.
Произнесе само две думи, но акцентът му от Средния запад успя да накара госта му да настръхне.
Петрович ритна стола, който беше поставен пред бюрото, и се тръсна в него.
– Негово преосвещенство кардинал Джеймс Матю Карило, Йезуитски орден, префект на Конгрегацията на Доктрината на вярата. След като приключихме с учтивостите, кажете ми къде е оня лъжлив свещеник, от когото точите информация за Майкъл. Бих искал да поговоря с него.
Кардиналът подръпна ръкавите на черното си расо и посегна към единия край на бюрото, където лежеше поднос със сребърен чайник.
– Да ви налея ли?
– Престанете да шикалкавите. – Петрович бръкна в чантата си и по-скоро почувства, отколкото чу как сестра Мари се напрегна. Той извади оттам бутилка водка и я тръсна върху лакираното дърво. – За мен не е проблем да преобърна Свободната зона с краката нагоре, за да го открия, но някак си предусещам, че вие знаете точно къде се намира той и изпитвате огромно желание да ми спестите труда.
Карило постави пред Петрович празна порцеланова чаша, след което взе една и за себе си. Петрович разви капачката на бутилката и сипа по малко и в двете.
– Чтоб все были здоровы.
Кардиналът вдигна чашата си и пресуши съдържанието й. Петрович направи същото, след което метна крехката порцеланова чаша в празната камина.
– Силата на навика. Сега ще ми кажете ли къде се намира отец Джон, или ще трябва да счупя още нещо?
– Сигурно ще се изненадате да научите, че веднъж или два пъти вече съм изпадал в подобна ситуация, доктор Петрович. – Карило шумно се прокашля. В каквато и ситуация да беше попадал, тя едва ли беше включвала пиенето на екс на чист алкохол в шест часа сутринта. – Или мога да ви наричам Сам?
– Не, нека запазим професионални отношения. Свещеникът – къде е?
– Колкото и да е изненадващо, ние не слагаме електронни маркери на нашите свещеници. Това е характерно за протестантите.
Петрович извърна глава.
– Сестро? Ще подържите ли това за момент?
Той бръкна в чантата си и извади автоматичния си пистолет, като не забравяше да го държи за дулото.
Монахинята взе оръжието.
– Защо?
– Защото иначе изкушението да прострелям този досаден чекиджия ще надделее, а аз не искам двамата с вас да влизаме в схватка. Така – той отново се обърна напред, – къде е той?
Кардиналът допря върховете на пръстите си.
– Очевидно силно желаете да го откриете, и то не за да участвате в някое от тайнствата. Възнамерявате ли да приложите насилие върху личността му?
Петрович се наведе напред и протегна лявата си ръка.
– Може да не е твърде зряло от моя страна, но отецът започна пръв.
Той използва същата ръка, за да помете всичко на масата. Чайникът, подносът, каничката, захарта, бутилката, листовете хартия, лампата, статуетката на Игнаций Лойола – всичко беше разбъркано, натрошено или изкривено и малката, препълнена с книги стая вече миришеше на спиртоварна.
Петрович чу изщракването на пистолет зад ухото си, но не му обърна внимание. Облегна се назад и отпусна ръката в скута си.
Карило избърса капчицата мляко от обратното на дланта си.
– Ще приема това за „да“. Ние имаме свои процедури, по които разглеждаме всяко обвинение, направено срещу определен свещеник. Провеждаме разследванията изключително взискателно, но съм сигурен, че напълно разбирате, че и дума не може да става да ви дам адреса на отец Слейтър.
– А вие сигурно разбирате, че – как го наричате – нарушаването на тайната на изповедта означава, че топките на нашия любим отец Джон Слейтър ще бъдат откъснати от самия папа. – Петрович изчака думите му да проникнат в съзнанието на кардинала, след което отблъсна с ръка дулото на пистолета, който го гъделичкаше по врата. – Цялата информация за Майкъл, която притежавате, е получена от жена ми чрез тази малка дървена кутийка в църквата.
– Това – каза Карило и се поколеба – е много сериозно обвинение, доктор Петрович.
– Ако задникът беше направил само това, просто щеше да мине метър с един хубав пердах. Но той се е сдушил с Новия джихад на машините – които изведнъж решиха, че притежават ядрено оръжие. Тук се намираме на армагедонистка територия, Ваше шибано Преосвещенство, и ако скоро не получа някакъв отговор, вече ще бъде твърде лайняно късно да направя нещо по въпроса. – Той си пое дълбоко дъх. – Не съм свикнал да ругая на английски, но полагам огромни усилия, защото вие сте янки и е изключително важно да разберете колко попикаващо страшно е всичко това.