– Има бомба? В Метрозоната?
Петрович не си направи труда да го поправи нито за същността на оръжието, нито за местонахождението му.
– След около десетина минути, може и по-малко, Свободната зона ще обяви всеобща тревога. Соня Ошикора смята, че аз съм взел бомбата, и няма да се поколебае да ми напъха нажежен ръжен в задника, ако реши, че мога да й кажа къде се намира. Проблемът ми е, че само някой, който познава живота ми из основи, би могъл да я накара да повярва в това. Само двама души имат такова ниво на достъп. Единият е съпругата ми, а другият е нейният изповедник.
От кардинала щеше да излезе много добър играч на покер. Лицето му не разкриваше почти никакви емоции.
– Как мога да се свържа с вас?
– Не можете. Ще ви дам два часа, след което аз ще ви се обадя. – Петрович се изправи. – Разбрахме се по този въпрос, нали?
– Напълно наясно съм какви са рисковете, доктор Петрович. – Карило предпазливо протегна ръка. – Благодаря ви за прямотата.
– Да. Така ли му викат вече? – Той разтърси ръката му. – Аз го наричам сквернословна, злобна малка гадост и рано или късно, ще трябва да направя нещо по въпроса.
– Но не сега.
– Просто в момента съм малко зает. – Петрович взе пистолета си от сестра Мари и го прибра в чантата си. После погледна към купчината натрошен порцелан и подгизналата хартия. – Съжалявам за нещата ви. Дано да няма нищо ценно.
– Не трупайте съкровища на земята, където молците и ръждата ще ги унищожат, а и крадци могат да се вмъкнат и да ги откраднат.6 – Карило махна презрително с ръка. – Това са само вещи.
6 Цитат от Библията, Евангелие от Матей, 6:19. – Б. пр.
– Заткнись на хуй, религиозен пердун старый. Върви да говориш с когото трябва. – Петрович погледна към часовника в ъгъла на зрителното му поле. – Време е да изчезвам.
– Сестра Мари ще ви покаже изхода.
Кардиналът вече беше хванал кабела на стационарния телефон и го издърпваше от бъркотията на пода.
Двамата тръгнаха бързо обратно по коридора и Петрович се обади предварително на Валентина.
– Онова, което казахте вътре – рече монахинята зад гърба му. – Истина ли е?
– Ако го бях излъгал, сега щях да излъжа и вас. – Той опря дланта си от вътрешната страна на вратата. – Защо не проверите последните новини? Те може да ви помогнат да решите.
– Успех – каза му тя. – Бог да ви помага.
– Знаете, че не вярвам в това говно, нали? Всеки сам кове съдбата си.
Отвън вече се чуваше колата на Валентина.
– Това няма да ми попречи да се моля за вас, Самуил Петрович. Мисля, че ще имате нужда от всяка помощ, която можете да получите.
14.
Те бяха насядали около примигващия екран и гледаха изявлението на Соня. Никой от тях нямаше желание да коментира – то говореше само за себе си. След като Соня приключи, тя остана за миг загледана в камерата, директно в душата на Петрович, сякаш се опитваше да му внуши разочарованието си от него.
Петрович изключи видео потока и извади кабела, свързващ монитора с прикрепения към тялото му компютър. С кисело изражение го пусна на пода.
Люси се надигна от сгъваемия си стол и изключи екрана, след което просто остана до него с вид на изгубено малко момиченце.
– И сега какво ще правим?
– Аз ще се опитам да намеря някаква кухня. Хайде.
Маса застана на прага на вратата, която водеше към чакалнята, и огледа табелките по стената в търсене на някакви указания. „Акушерство“, „Онкология“, „Образна диагностика“, да – оборудването беше готово и очакваше лекарите и пациентите – но чашата силно сутрешно кафе все още й убягваше.
Петрович беше останал при Валентина.
– Трябва да кажеш на Соня – рече тя. – Дори да не ти повярва, в гърдите й ще се загнезди съмнение.
– Маса беше права. Трябваше да й се обадя по-рано. – Той покри лицето си с шепи, след което бавно плъзна длани по бузите си. – Направих цялата работа още по-голям пиздец, отколкото е.
– Нямаше как да знаеш.
– От мен се очаква да знам всичко.
Тя тръгна бавно покрай поредицата дивани, все още обвити в найлоновите си опаковки. Седна до него и сви крака под тялото си.
– Ти не си бог.
– Все още не. Но един ден ще стана, стига да доживея дотогава. Видях го. Надниквал съм стотици години напред в бъдещето, но не мога да кажа на Люси какво ще правим сега.