– Обяви, че блъфират. Кажи на тъй наречения Нов джихад на машините да си вземат бомбата и да си я заврат в жопу. Нека светът разбере, че нещата се развиват по нормалния начин и ти си готова да ги предадеш в ръцете на Метрозоната навреме. Така трябва да постъпиш.
– Не мога да поема този риск, Сам. Всички си мислят, че ти се криеш зад Джихада. Защо не дойдеш тук? Можем да се разберем. – Тя грабна една кърпичка и я притисна към ъгълчето на окото си. – Ако не си виновен, ще го докажем заедно.
– Добра оферта, Соня. Но те искат точно това да се случи. Замислили са нещата така, че следващата логична стъпка да бъде да се предам, само че аз не възнамерявам да играя повече по техните правила.
– Знаеш ли колко налудничаво звучиш? Чуй се само!
– Соня, аз преживях Армагедон. Осъзнаваш ли колко ги презирам? Те ми съсипаха живота. Родих се с увредено сърце заради радиацията. Баща ми почина от рак. Израснах в град, който беше изпаднал в социална и икономическа криза заради онова, което армагедонистите бяха сътворили в Европа. И сега от мен се очаква да тичам наоколо със собствена ядрена бомба и да заплашвам да я взривя, защото ООН не дава на Майкъл да излезе да си поиграе? Наистина си си изгубила ёбаный акъл, щом смяташ, че мога да направя подобно нещо!
– Ти и джихадистите искате едно и също нещо. Не разполагаш с много време, за да убедиш ООН, затова пробваш и това. Но няма да мине.
– Разбира се, че няма да мине. Веднага след като приключим този разговор, ще направя публично изявление, в което ще обявя, че в Свободната зона няма бомба. Защо ми е да го правя, ако искам да принудя международната общност да прави каквото поискам?
Соня се облегна назад и удари с ръка по бюрото.
– Може и да си по-умен от мен, Сам, но няма да успееш да се измъкнеш от това само с приказки.
– На тази планета има само шестима души, които могат да се сравняват по ум с мен. Което няма никаква връзка с това, дали казвам истината, или не. Ти застраши цялата концепция на Свободната зона, като се хвана на тази измама. Не прави грешката да им вършиш мръсната работа, които и да са те.
Аватарът му скръсти ръце, нещо, което истинският Петрович просто нямаше как да направи.
– Със Свободната зона е свършено, ако не те арестувам. Всички знаят, че сме близки, и не мога публично да позволя на личните чувства да ми попречат да постъпя правилно. – Тя стисна кърпичката в юмрук. – Улесни задачата ми, Сам. Кажи ми къде се намираш.
– Трябва да се съсредоточиш върху Джихада. Аз също работя върху това и ако ти нямаш намерение да ги измъкнеш изпод камъка, където са се покрили, то аз ще го направя вместо теб. И ако не смяташ да ми помагаш, просто не ми се пречкай. И остави Маделин на мира. И без това направи достатъчно.
– Тя се издирва. Както и всички останали, които са с теб. – Соня успя да възстанови донякъде спокойствието си. Тя изпъна сакото си и леко потупа носа си. – Накрая ще получа онова, което искам.
– Да, желая ти успех. Значи, оставяме нещата така?
– Така изглежда, Сам. Съжалявам.
– Не толкова, колкото ще съжаляваш накрая. Ще ти предам бомбата и Джихада, и онзи, който ги е замесил в това. Накрая ще изглеждаш като мудак, а аз ще бъда ёбаный герой. Отново. – Той й махна за последно. – Сайонара.
Петрович отвори очи и пое чашата с кафе, която му подаваше Люси.
– Добре мина – рече той.
– Наистина ли?
– Всъщност не. – Той наведе лицето си над чашата и вдъхна дълбоко аромата й. – Геополитиката очевидно смачква приятелството всеки път когато между тях възникне сблъсък. Явно сега дори петнайсетгодишните момичета са врагове на държавата.
Люси потрепери.
– Ще се оправим ли?
– Някога да съм те подвеждал?
– Не. Но дано не се налага да намушквам или застрелвам някого. Или някой да намушка или застреля мен.
Петрович отново погледна към ръката си.
– Имаме си работа с хора, които нямат проблем с ядрения тероризъм. Мушкането и стрелбата може да се окажат най-малките ни проблеми.
Тя седна до него на мястото, освободено от Валентина.
– Сигурен ли си за бомбата? Че не е истинска, имам предвид.
– Възможно е да има сценарий, който да не съм предвидил. – Той сви устни, но се усмихна, когато видя как изражението на лицето й се променя. – Ала въпреки това бомбата е фалшива. Но какво ще стане, ако Джихадът не го знае? А ако са били измамени също като нас? Разбираш ли, аз познавам пророка – и като казвам, че го познавам, имам предвид, че веднъж се опита да ме убие – и макар да е смахнат ебанашка, вманиачен по оръжейния уран, той не е лъжец. Едва ли би се съгласил да участва в това, ако знае, че бомба няма.