– Кой ни причинява това? Кой си е създал такива главоболия, когато… нали се сещаш?
Люси се притисна към него и се опита да отпусне глава на рамото му. Металът се вряза в ухото й и тя се размърда неловко.
– Да. Можеха да ни убият по половин дузина различни начини и, хей, някои дори се опитаха. Маделин винаги успяваше да се справи с всеки опит за покушение, колкото и зле подготвена и неосведомена да беше. Но въпреки това не забеляза тази заплаха. – Петрович отпи от кафето си, направено от машина, която все още имаше следи от смазка по тръбите. – Не се тревожи. Това, че те са добри, не означава, че ние не сме по-добри.
Поседяха така известно време – той поклащаше утайката от кафето на дъното на чашата си, а тя се беше свила на диванчето до него, притиснала към гърдите си коленете, с облегната върху тях брадичка – типичната момичешка поза.
– Носиш ли онзи пистолет, който Тина ти даде? – попита той.
Люси кимна.
– Тя показа ли ти как да стреляш точно?
Момичето поклати глава.
– Тук няма как да стреляме, защото някой може да ни чуе. Но можем да минем през основните положения. Дай ми пистолета.
Тя бръкна в джоба си и извади оръжието.
– Добре. Първи урок. – Той протегна дясната си ръка и отмести настрани насоченото към лицето му дуло. – Никога не го насочвай към някого, освен ако нямаш намерение да стреляш. Никога не стреляй по някого, освен ако нямаш намерение да го убиеш.
Люси погледна пистолета и го постави с дръжката напред в ръката му.
– Добро момиче.
Той й показа как да спуска предпазителя, как да изкарва патрон от патронника, как да изпразва оръжието и да презарежда. Накара я да се изправи и да хване пистолета с двете си ръце, леко наведена напред, за да посрещне неизбежния откат. Провери с кое око се цели и й каза, че ако ще трепери така, по-добре да хвърли ёбаное нещо по нападателя си. Освен това й каза, че ако я хване да държи оръжието странично, в гангстерски стил, ще скъса свидетелството й за осиновяване.
След като момичето повтори всичко достатъчно пъти, за да е сигурен, че тя няма да простреля собствения си крак, той я попита дали е готова.
– Готова ли? За какво?
Петрович започна да изключва акумулаторите си от зарядните.
– Намерих оригиналния ъплоуд на клипа на Новия джихад на машините. Копието на ЕНН беше чисто, но другото, на украинския сървър, пази прикрепени оригиналните си метаданни.
Тя свали предпазителя на пистолета със заучено движение.
– Пази…
– Това е допълнителната информация във файла, която не се вижда, но показва кога е бил създаден, каква е оригиналната резолюция, модела на камерата. Такива неща. Ако записващото устройство има джипиес, тук е отбелязано дори къде е правен записът, така че няма как да се кълнеш, че си бил в Пекин, когато приятелката ти казва, че е Шанхай.
– Добре.
Люси прибра пистолета в джоба си и зачака развръзката.
– Хайде де! Ти си много по-умна.
Тя завъртя очи и замърмори:
– Джипиес, джипиес, джипиес. – След това се ококори: – Ти знаеш къде е Джихадът.
– Къде бяха. Има вероятност все още да са там, но може и да са се преместили.
Петрович събра всички кабели и ги прибра в чантата.
Тя беше развълнувана, нетърпелива да се впусне в действие – енергия срещу бездействие.
– Трябваше да ни кажеш веднага щом го разбра! Защо изгуби толкова… ох.
– Не искам да ви убият. Но не мога и да ви оставя тук.
Той огледа чакалнята. С изключение на празната чаша и смачкания найлон, върху който бяха седели, всичко останало си беше точно такова, каквото го бяха заварили.
15.
Валентина караше към „Крикълуд“, насочвайки се към координатите, които й беше дал Петрович.
– Имаме план, да?
Той започна да увърта, но накрая призна истината.
– Всъщност не. Всичко зависи от това, дали Джихадът мисли, че сме на една и съща страна. Не мога да кажа, че с пророка се разделихме като приятели.
– Той се опита да убие Сам – обади се Люси от задната седалка.
– Това беше недоразумение. Сигурен съм, че ще можем да поговорим като цивилизовани хора.
– Стига да успееш да го откриеш – каза Валентина.
– Всъщност това не е необходимо. – Петрович се размърда в седалката си. Маса си играеше с пластичния експлозив на Валентина, моделираше малки същества от маджуна и ги лепеше по вратата. – Знам, че е стабилен, но ёбаный стос, жено!