Първите изстрели повалиха стоящите най-близо до вратата. Петрович маркираше всеки пистолет, прекарваше звука му през анализатора, за да разбере какви оръжия използват, и броеше куршумите. В никакъв случай нямаше да отвърне на огъня; макар че не му пукаше дали ще улучи някой от последователите на Джихада, той вече не разполагаше с електронния си мерник.
Същото се отнасяше и до Маса, макар тя да участваше активно. Обучението й се беше включило на подсъзнателно ниво и тя преследваше бившите си колеги, промъквайки се сред тълпата от хора, приведена и скрита.
Петрович видя, че Валентина се надига. Хвана я за ръката и я издърпа, като тя междувременно грабна калашника си, след което той подаде ръка и на Люси. Посочи към вратата за навън и това бе достатъчно. Момичето хукна с наведена глава. Нозете й бяха бързи, а лактите – безмилостни.
Агентите до вратата се разпръснаха във ветрило, стреляйки безмилостно, за да разредят тълпата. Докато една част от мозъка на Петрович броеше, другата осъзна, че ЦРУ не знаеха, че те са тук. Бяха дошли за бомбата. Първо трябваше да прочистят района, преди да го обезопасят.
Маса простреля първия от упор, изниквайки точно пред него. Тя го познаваше. Интимно. Не го пожали. Прицели се внимателно в лицето му, което не беше бронирано и бе напълно беззащитно. След като натисна спусъка, тя се извъртя настрани и продължи напред към празното пространство, обсипано с тела.
След миг втората агентка осъзна, че неясният силует от дясната й страна не изглежда по същия начин като преди. Главата й се обърна нататък, последвана от дулото на пистолета.
Беше улучена, преди да успее да завърши движението. Петрович се възползва от възможността за чист изстрел между двама олюляващи се джихадисти и вкара един куршум в слепоочието й. Маса бързо се обърна и се насочи към третата фигура.
Последният агент току-що беше прострелял мъж, опитващ се да извлече навън ранения си приятел. Смела постъпка, но заради нея човекът беше убит заедно с приятеля му. В действието не бяха вложени никакви лични чувства. Нито удоволствие, нито злоба. Но разсейването на агента му попречи да види как след падането на тялото Валентина насочва автомата си към него.
Кратък откос покоси краката му. Балистичният найлон издържа, но ударът смаза костите му. Той падна по лице и вместо да му помогнат, иглите, които изскочиха от гнездата си и се забиха в кожата, за да влеят в организма му животоподдържащите химикали, го накараха да се почувства така, сякаш го дерат жив.
Петрович стъпи върху ръката му и изрита оръжието настрани. Маса затисна гърба му с крак и се прицели в тила му.
– А аз си мислех – рече Петрович, надвесен над нея, – че от клетката ви трябваше да са останали само един или двама.
– Един. И полевият диспечер, когото никога не съм виждала.
– Тогава как така тук се озоваха трима?
– Лангли сигурно са изпратили още агенти.
– Всё говно, кроме мочи. – Петрович коленичи и опря ръцете си в пода, за да се наведе и да погледне агента в очите. – Хей, янки. Изненадан ли си да ни видиш? Между другото, кракът ти като че ли се е обърнал наобратно. Сигурно боли.
Мъжът се беше съсредоточил върху дишането си.
– Имам едно послание за твоя президент: ще го вкарам в гроба заради това и всички останали гадости, които е направил. Врубаться? – Той потупа мъжа по главата. – Добре, приключихме тук. – Той се изправи и тръгна към отворената врата. – Люси ни чака отвън. Трябва да намерим бомбата или някой, който да ни каже къде е скрита.
– Нима ще го оставиш тук?
Маса стисна по-здраво пистолета си.
– Да, освен ако не си навита да простреляш един беззащитен инвалид в гърба. Някак си се надявах да си надраснала тези неща, но щом ти се иска, целият е твой. Гледай да не ти отнеме цял ден, защото вече звъннах на парамедиците.
Петрович бързо събра оръжията на падналите агенти и ги прибра в чантата си, докато Маса размишляваше дали да екзекутира мъжа, който лежеше в краката й. Валентина по никакъв начин не й помагаше да вземе решение. Тя просто преметна ремъка на автомата през рамото си и се затича към вратата за навън.
– Да, не? – извика Петрович.
Той стоеше до проснатия по очи проповедник, чудейки се дали няма поне малък шанс мъжът да се събуди не в отвъдното.