Погледна към картата в главата си. След няколко минути щяха да засекат вана, но щяха да се сблъскат и с охраната на Ошикора. Окото му потрепна и палецът му натисна бутона за включване. Телефонът примигна и комуникациите, които Петрович следеше, веднага реагираха.
– Това е достатъчно доказателство, че нещо става – те са наблюдавали пророка. – Петрович хвърли телефона на седалката между себе си и Маса. – Време е да натисна червения бутон.
Така и направи. Ако разполагаше с повече време, с повече процесорна мощ – ако Майкъл беше до него – той щеше да прецака цялата операция на Ошикора и да ги прати да преследват някой виртуален контакт, който се е запътил към Ийст Енд. Щеше да го направи да изглежда така, че нищо да не буди подозрение.
Вместо това той беше принуден да срине цялата мрежа – само два реда код, вкаран на правилното място, и скритите програми се активираха. За няколко секунди всичко стана офлайн и беше блокирано.
Но това ослепи и него. Сега Петрович представляваше просто малък остров на електронно съзнание в морето от мъртви пиксели. Играчката толкова му липсваше.
Навигаторът на Валентина не работеше, но той, така или иначе, нямаше да ги отведе до целта им. Петрович само се надяваше, че е създал достатъчно голямо объркване, за да им осигури нужното време.
– Наляво по Белсайз Роуд.
Минаха покрай онова, което беше останало от жилищния проект „Парадайз“. Блоковете бяха унищожени, земята беше разчистена докрай и сега там израстваше нещо ново – огромен самостоятелен град, полузавършен и недоизкусурен.
– Близо ли сме? – попита Валентина.
– Не знам. Вече не.
Тя избра най-прекия маршрут през кръговото, навлизайки от неправилната страна, и продължи да се движи отдясно, докато не излезе от него. Колата се залюля на едната страна, после на другата, но някак си успя да остане изправена.
– Ёбаный стос.
Петрович се хвана за вратата и за покрива.
– Как ще спрем вана? – Маса вкара пълнителя обратно в пистолета. – В гумите ли ще се целим, или в шофьора?
– Ако се стигне дотам, ще се ударим в тях. Нали?
– Да.
Валентина натисна рязко спирачките, завъртя волана наляво и направи завой с пълна газ. Появи се бар в алпийски стил, притиснат между две улици и с лице към трета; тя спря колата на кръстовището и във въздуха замириса неприятно на изгоряла гума.
Маса и Петрович се измъкнаха навън. В Свободната зона никога не беше тихо. Винаги се извършваха някакви строителни работи, нещо се унищожаваше и големи камиони бръмчаха от единия край на града до другия. Но днес никой не работеше и вятърът препускаше между високите сгради от двете им страни, свистеше и се блъскаше в изоставения по улиците инвентар.
Той носеше със себе си и звука на работещ двигател.
– Люси, излизай.
Петрович отвори вратата и се наведе над нея, за да разкопчае предпазния й колан.
– Добре, добре. Сама мога да се справя.
Тя отблъсна ръката му и стъпи трепереща на пътя.
Петрович отново се пъхна в колата и посегна към калашника на Валентина.
– Ако объркаме нещата, нали знаеш какво да правиш?
Валентина кимна и погледна многозначително към завоя. До тях достигна ехото от стържещи предавки.
– Няма да пропусна – увери я той, след което изтича на пътя. – Маса? Пази ми гърба.
Той притисна приклада на автомата към рамото си и внимателно се прицели. Мерникът, който не беше на оръжието, се появи пред очите му и той леко разклати дулото. Направи един пробен изстрел – проверка на точността, деривацията, обхвата – и пръсна най-горната част на отдалечения светофар.
Обърна се към Люси.
– Когато спра вана, хората вътре много ще се ядосат. Не знам дали имат оръжия, но ако имат, може да започнат да стрелят по нас. Тогава ще трябва да ги убия.
– Кажи ми отново защо го правим?
Ванът се появи в полезрението им и той се прицели.
– Защото само така можем да се реабилитираме в очите на света, като му покажем, че никога не е имало бомба.
Гумите бяха невъзможно малка цел. Той се прицели в предната решетка и дръпна спусъка. Изстреля три куршума и гилзите изхвърчаха, разпръсквайки пушек в студения въздух.
Във въздуха се издигна облак бяла пара, който беше разпилян от преминаващия ван. После облакът потъмня от смесването на маслото с водата и предното стъкло се оцвети в черно. Ванът сви наляво, надясно, пак наляво и се блъсна в металната мантинела, разделяща двете платна на магистралата. Килна се на една страна, отчупвайки страничното си огледало и засипвайки асфалта с дъжд от боя.