Двигателят угасна, но колата продължи да се движи напречно по пътя, като постепенно забавяше ход. Скоростта й беше достатъчна, за да се качи на тротоара и да се блъсне в стълба на уличната лампа. Той се наклони, изкриви се и грациозно полегна върху предния капак и покрива на вана. Отдолу се образува локва от масло.
Петрович изсумтя доволно и тръгна към колата, стиснал автомата.
– Ако ще излизате – каза той, – сега е подходящ момент.
Той скъси разстоянието, а джихадистите се изсипаха от другата страна на вана. Тъкмо когато се канеше да изкрещи заповед, зад него прозвуча писклив глас:
– Дръж ръцете така, че да ги виждам!
Люси беше стигнала до вратата на шофьора и държеше пред себе си автоматичния си пистолет. Шофьорката бавно вдигна ръце; същото направи и седящият до нея мъж. Люси протегна ръка и сграбчи дръжката, дърпайки вратата към себе си.
– Вън. На земята.
Те покорно се подчиниха, докато тя се хилеше нервно, бликаща от енергия.
Петрович заобиколи вана. Първият джихадист беше застанал до задната врата и тъкмо се канеше да я отвори, когато Петрович притиска дулото на калашника към ухото му.
– Отстъпи назад и лягай на земята.
– Не можеш да ни спреш – каза джихадистът.
– Почти съм убеден, че няма да се наложи. Мислиш си, че в задницата на този ван имаш ядрена бомба, нали?
– Ние контролираме мълнията.
– Не сте го обмислили както трябва, нали? Не сте ли слушали майките си, когато са ви разказвали какво причинява ядрената експлозия на чувствителното електронно оборудване? Какво ще причини на Майкъл?
Надолу откъм пътя се разнесоха стрелба, продължително свистене на гумите на кола, която се плъзга по пътя и минава през витрината на магазин, крясъци и тропот от бягащи крака.
– Времето ни изтече.
Петрович отново насочи дулото към главата на джихадиста и го ритна настрани, преди мъжът да коленичи на земята. Отвори едната от задните врати, позволявайки на светлината да проникне във вътрешността.
Когато жената – онази от преди, която приличаше на Външна – видя, че това не е някой от приятелите й последователи, тя натисна превключвателя, който лежеше в скута й.
Въпреки абсолютната си увереност, че е прав и бомбата е фалшива, Петрович потрепна. Макар че нямаше да отклони взривната вълна от свръхнагрят газ, големият метален цилиндър изглеждаше като истинска бомба.
Нищо не се случи и Външната погледна към превключвателя. Той представляваше стандартен ключ за лампа, без пластмасовия капак на гърба. Тя го разклати бързо и натисна отново, но без резултат.
– Слизай от тоя ёбаный ван, мудак!
Но въпреки това тя продължаваше да натиска копчето и да го разтърсва за в случай, че някоя жичка се беше разхлабила, докато Петрович не се хвърли към нея. Той се пресегна, хвана я за ръката и я дръпна с всички сили. Все още държеше автомата в дясната си ръка, затова използва лявата.
И жената, която щеше да взриви всички, оставяйки след себе си само един кратер с диаметър сто метра и изравнени със земята сгради в целия район между Ийст Финчли и Темза, полетя във въздуха. Приземи се на пътя по лице, разперила ръце, и продължи да се търкаля като парцалена кукла, докато накрая не се спря. Ключът най-после беше изхвърчал от ръцете й и лежеше малко по-далеч от нея; оголените краища на медните жици се бяха измъкнали от местата си и леко се поклащаха, докато накрая не застинаха неподвижно.
Петрович се качи във вана. Бомбата беше поставена върху малко кафяво чердже на пода; той коленичи до нея и опря ръката си върху корпуса й. Намръщи се и се взря за миг в закопчалките, преди да реши, че му трябват инструменти, за да ги отвори. Валентина сигурно имаше всичко необходимо, но първото нещо, което Петрович трябваше да направи, бе да уговори примирие.
Той изскочи навън през задната врата на вана. Люси, която стоеше до пленниците, си позволи да се разсее за миг.
– Правилно ли го направих?
– Стоиш твърде близо до тях и явно си гледала твърде много полицейски сериали. Но да, направи го както трябва. – Той погледна надолу. – Пусни ги. Погрижи се да си тръгнат.
– Сигурен ли си?
– Те може да са малки заблудени глупаци, които с удоволствие биха започнали нов армагедон, но ние нямаме достатъчно хора, за да ги задържим под охрана, а и имаме да вършим по-важни неща. Изгони ги от тук.
Той вдигна автомата над главата си, пусна един откос и тръгна, без да се прикрива, към колите на Ошикора, които бяха блокирали улицата.