Валентина и Маса бяха успели да задържат охранителите на Ошикора достатъчно дълго. Всеки път, когато някой от тях си подадеше главата, те бързо го принуждаваха да се скрие отново. Когато Петрович стигна до тях, Валентина приклекна зад своята кола и той й подхвърли автомата.
Тя го улови във въздуха и го погледна въпросително.
– Ще се оправя – каза той и продължи напред през ничията земя. Усещаше как десетки погледи шарят по тялото му, затова спря и сви дясната си шепа пред устата си. Опита се да направи същото и с лявата, но не се получи особено добре. – Коничи уа! – извика той. – Бомбата е в мен, така че вече нямам нужда от оръжие. Все пак ако някой иска да поговори с мен, ще му позволя, но след като първо ви покажа нещо.
Последва тихо мърморене и някъде отзад към групата се приближи друга кола на Ошикора. Тя спря зад кордона и вратите на шофьорското и пасажерското място се отвориха едновременно. Петрович разпозна пътника дори без да се налага да рови из базата данни на Свободната зона.
– Игуро. Радвам се, че си тук.
– Петрович-сан. Заглушаването на комуникациите ваше дело ли е?
Той посочи с жест паркираните коли и мястото, където стоеше Петрович.
– Да. Нещата не се развиваха както трябва, затова реших, че е най-добре всички да отстъпят и да размислят добре върху това, което правят. – Той прокара пръсти през косата си. – Сутринта беше ужасна, Игуро, и според мен продължава да е така.
– Въпреки това трябва да ви арестувам. Длъжен съм.
– Относно това. Ще ми кажеш ли пак какви бяха обвиненията? Че заговорнича с Новия джихад на машините, за да заплаша властта в Свободната зона с атомна бомба?
– Да – отвърна Игуро, – точно така.
На колана му висяха няколко найлонови лентови белезници и той ги посочи.
– Въпреки че аз не спирам да твърдя, че бомба няма и че току-що попречих на Джихада да откара каквото там има в центъра на града?
Игуро обмисли думите му, преди да заключи:
– Това решават други. Моята задача е да арестувам вас и вашите приятели.
– Значи, се намираме в патова ситуация. Ти не можеш да повикаш подкрепление, а аз имам бомба. Защо не се разберем като цивилизовани човешки същества?
– Какво предлагате?
– Ами – рече Петрович – бомбата се намира в багажника на онзи ван. Много бих искал да я отворя и да разбера защо уред, за който се смята, че е запечатан преди двайсет години, излъчва сигнал на мобилен телефон, но няма как да го направя, докато се стреляме едни други. Не ме разбирай погрешно, стига да поискаш, може да подновим престрелката…
– Това не е желателно, Петрович-сан. – Игуро подръпна якето си с притеснено изражение на лицето. – Вече наруших една заповед на госпожица Соня, като ви допуснах до контейнер нула. Няма да го направя втори път.
Петрович сложи ръката си на рамото на Игуро и тръгна заедно с него към позицията на Валентина.
– Ако след това все още желаеш да ме арестуваш, обещавам, че няма да се противя. Става ли?
– Предполагам, че така е справедливо.
Той махна на хората си да отстъпят и едва когато мина покрай Валентина, мъжът осъзна, че разполага със значително числено превъзходство. Лицето му се изкриви в кисело изражение.
– Какво?
– Очаквах да сте повече – каза Игуро. – Къде са джихадистите?
– Болван. Ако беше слушал какво ти приказвам… – Петрович поклати глава. – Няма значение. Да отворим този ебанат и после нещата може да се изяснят.
17.
Валентина остави на земята куфарчето с инструменти и го отвори, разкривайки контейнери и чекмедженца, подредени на няколко етажа. Тя се наведе над запечатаната обвивка на бомбата и огледа болтовете, докато ръката й шареше из шестограмите в търсене на подходящия ключ.
Петрович отпусна ръка върху сребристия цилиндър. Той беше хладен и твърд.
– Сигурен си, да?
Тя завъртя шестограма между пръстите си.
– Това не е ядрена бомба – каза той, но един нерв на бузата му потрепна. – Ала телефонът ме безпокои.
– Телефонът е добър за проследяване. Прост и ефективен за цялата Метрозона. Освен това е добър и за детонатор. Набираш номера, голямо бум. – Тя порови на дъното на куфарчето с инструменти. – Честота на телефона?
– Деветстотин мегахерца. Чувствам как отчаяно се опитва да се свърже с базата.
Тя извади една слушалка, която приличаше ужасно много на телефон, и натисна няколко бутона.
– Ето. Няма значение дали има, или няма обхват, или се ползва преходник.