– Ако искаш, мога да го заснема и да се махаме от тук.
– Телефонът сигурно е тестван. Можем да го извадим, за да видим от кого.
Тя прибра кичур коса зад ухото си.
– Ако смяташ, че можеш да го направиш, тогава е супер. – Петрович махна на Игуро да се приближи. – Погледни. Няма никакъв ядрен материал. Просто е натъпкано с мощен експлозив, чиято цел е да изпепели всички улики заедно с всички, които са се намирали наблизо в момента.
– Това са добри новини. – Игуро проточи врат, за да види, и Петрович му помогна да се качи във вана. Щом задоволи любопитството си, той се обърна към изхода. – Липсата на атомна бомба е добра новина. Веднага трябва да съобщя на госпожица Соня.
Петрович посегна към колана му и измъкна пистолета. Насочи го към главата на Игуро. Японецът се намираше достатъчно близо и дулото се притисна към слепоочието му.
– Сядай долу и си затваряй устата. Тя вече го знае, защото й го казах, и докато не разбера какъв хуй става тук, няма да ходиш никъде.
Игуро схвана намека и пропълзя в най-отдалечения ъгъл на вана, където седна и започна да си мърмори под носа.
Валентина насочи вниманието си към малката дупка в стената на бомбата, през която излизаше кабелът. Тя притисна око към нея и остана известно време неподвижна.
– Хмм. Не е свързан с нищо. Фалшив е.
Тя се изправи и изцъка, загледана в сърцевината на бомбата.
– Първо искам да разкача батериите, после телефона. Но батериите са отдолу.
– Ако трябваше аз да направя бомбата, щях да си осигуря лесен достъп до всичко, преди окончателно да я сглобя. Може би цялата вътрешност се изважда като едно цяло.
Той хвърли един последен страшен поглед към Игуро и прибра пистолета.
– На капака има тампер защита. Ако има втора отдолу, няма да може да се засече.
Валентина му демонстрира с ръцете си.
– Ти решаваш – рече Петрович.
Устата му беше пресъхнала, за разлика от дланите му, които бяха омекнали от потта.
В отговор тя порови в куфарчето с инструменти и извади хирургически ножици. После започна да реже стиропора, като внимаваше да не засегне някоя жица. Край нея започна да се образува купчинка сивкав стиропор, а във вътрешността на цилиндъра нещата започнаха да се проясняват.
Под телефона имаше тънко парче шперплат, към което бяха прикрепени четири правоъгълни батерии и малка платка. Към нея бяха запоени мънички електронни компоненти. Валентина се отдръпна настрани и Петрович клекна до цилиндъра.
– Така. Батериите осигуряват трийсет и шест волта на детонаторите. Онзи черен квадрат е логически елемент, който ще действа като превключвател. Когато телефонът иззвъни, токът потича по червената жица – това ще активира бомбата. Но – каза той, проследявайки жицата до ключа на капака – само ако е активна. А тя все още е, защото ние залепихме това в позиция включено. Виждаш ли тази малка батерийка тук? Тя казва на чипа, че капакът все още е на мястото си.
– Това не е тампер защита, а предпазител срещу срив на системата. – Валентина изсумтя презрително. – Ученическа грешка.
– А, лошо няма. Това просто означава, че хората, които са заредили бомбата, не са искали да се взривят неволно.
Тя му подаде мънички клещи секачи.
– О!
Петрович размърда пръсти и бавно приближи ръката си към прекъсвача. Знаеше, че е прав. Веригата беше проста и ефективна – от типа, който самият той щеше да използва, ако се беше захванал с тоя занаят. Би могъл да сглоби същата бомба за половин час, като използва само чарковете, разхвърляни из импровизираната му лаборатория.
– Колебаеш се.
– Да. Дай ми една минутка. Все пак си е опасно.
– Беше готов да я обезвредиш, когато си мислеше, че е ядрена.
– Спирането на ядрената реакция е лесно, стига да не ти пречи облакът ураниеви частици, които разнася вятърът. Две тухли, хвърлени в пусковото устройство, ще свършат работа.
Петрович измъкна ръката си и я избърса в панталоните си. После стисна секачите и посегна за втори път.
– Прережи жицата – каза тя след няколко секунди.
– Ёбаный стос. Ще го направя де! – Той се стегна и прихвана червената жица, излизаща от телефона, с острите челюсти на клещите. – Ще се видим в ада.
Петрович стисна юмрука си. Жицата щракна. Двамата продължаваха да стоят там, с клечащия Игуро зад гърбовете им.
Валентина уви краищата на жицата с изолирбанд и го зачака да среже втората жица. Беше му по-лесно, отколкото с първата, но само мъничко.
– Ще съм много доволен, когато батериите бъдат извадени оттам.
– Ами действай. Всичко е наред.