– Да. Така правят. – Петрович ритна едно камъче на пътя. – Чудя се дали някой ще се появи?
18.
Петрович се возеше заедно с Игуро в бавно движещия се към центъра на града конвой от превозни средства. Преминаха покрай Риджънтс Парк и спряха на Мерилибоун Роуд.
– Какво смяташ да правиш? – попита Петрович.
– Трябва да докладвам на госпожица Соня – каза Игуро. Той не угаси двигателя на колата, но остави скоростния лост в неутрална позиция. – Тя трябва да разбере какво се случи, след като изгубихме връзка – което стана изцяло по ваша вина.
– Ами съди ме. Следяха ме чрез телефона на пророка, а аз много се ядосвам, когато някой ме следи. Освен това предположих, че това са същите хора, които се опитаха да ме убият. – Енергията в акумулаторите на ръката му застрашително намаляваше, но той трябваше да я раздвижва от време на време, за да облекчи натиска на парчетата метал, които го притискаха отстрани. – Кажи й каквото сметнеш за добре.
– Остава една седмица до предаването на Свободната зона обратно в ръцете на властите на Метрозоната. Закъснението ще струва много на госпожица Соня.
– Ако само за това се притеснява, аз лично ще платя глобите.
– Вие?
Игуро имаше странен смях, който приличаше повече на хрипкаво поемане на дъх.
– Да. Аз съм много богат човек. Не го ли знаеше?
Оголените му в усмивка зъби се скриха зад свитите устни.
– Как е възможно това?
– Едно от онези неща, при които използваш капиталистическата система срещу самата нея. Взех на заем малко пари и ги използвах, за да направя една сделка с петрол на борсата. И като казвам петрол, имам предвид огромни количества, разбира се. Преди два дни суровият петрол се търгуваше за около сто и осемдесет щатски долара; малко преди да затворят вчера, обещах да продам двайсет и пет милиона барела на онзи, който го иска на сто и седемдесет. Продадох всичко за секунди.
– Но откъде намерихте такова количество петрол?
– Виж сега, петролът не съществува в действителност. Можех да използвам захар, какао, алуминий или свински шкембета – няма значение. Важното е, че заложих всичко на това, че цената ще падне под сто и седемдесет. Можех да се престоря, че купувам, а след това да симулирам, че продавам на брокерите, които щяха да се нахвърлят върху сделката, защото щяха да си помислят, че съм полудял. – Петрович сви рамене. – Самият аз едва му разбирам. Това е глупав начин да се прави бизнес. Но тъй като аз всъщност купих петрола, когато цената му падна под петдесет долара, спечелих по сто и двайсет долара на барел. След като платих процента на брокера ми, ми останаха малко под три милиарда долара – около пет и половина милиарда евро.
Игуро се пресегна и угаси двигателя, след което се облегна мълчаливо назад, премисляйки новината.
– Как разбрахте, че ще стане така?
– Знаех го, защото точно тогава се канех да предложа на света вечна евтина енергия. Петролът все пак си е полезен, но няма да го използваме за двигателите ни. Не че това попречи по някакъв начин на пълния му срив. Когато здравият разум възтържествува, аз вече бях сключил сделката.
– Можете да купите каквото пожелаете. Всичко. Абсолютно всичко.
Игуро го гледаше, изпълнен с благоговение.
Петрович опря коляно в таблото.
– Нещата, които искам най-много, не може да се купят с пари. Това е просто начален капитал – чака ме доста сериозна работа, ако искам да създавам истински неща. Нали се сещаш, такива, които ще траят дълго. Но както вече казах, според мен Соня има наум съвсем различни неща от договорните й задължения.
– Искате ли да й предам някакво съобщение?
– Стига да можеш.
Маса почука по прозореца и Петрович леко отвори вратата.
– Проблем ли има? – попита тя.
– Не точно. Просто обяснявам някои неща на Игуро. – Той отвори по-широко вратата и се измъкна навън. – Мисля, че този път най-после схвана същността на нещата.
– Петрович-сан. Съобщението?
Игуро се наведе през пасажерското място, за да го види по-добре.
– А, да. – Той се почеса по носа. – Какво ще кажеш за: „Знам какво си направила и в момента, в който намеря доказателства, ще трябва да бягаш“? Малко мелодраматично звучи, а и тя никога не си е падала по бягствата. Винаги мога да предпочета злобното „знам къде живееш“, но тя знае, че аз знам, така че какъв е смисълът? Просто й кажи, че ЦРУ се опитаха да откраднат ядрената бомба от Новия джихад на машините. Това ще й подскаже в какви дълбоки лайна е затънала.
Той затръшна вратата, скривайки опулената физиономия на Игуро.