Петрович беше разделен от Люси. Почувства как пръстите й се изплъзват от ръката му и не можеше да направи нищо по въпроса.
– Пиздец – промърмори той под носа си. – Пълен пиздец.
Тогава някой се притече на помощ. Обгърна го със силната си ръка и го защити от тълпата, докато го отвеждаше настрани – внимателно, но твърдо, за да не раздразни някого, като им оставяше достатъчно време да го докоснат, без да им позволява да го смачкат.
– Благодаря – каза той.
– Пак заповядай – каза Маделин. – Къде ти е колата?
– В западния край на „Пикадили“.
Тя внимателно смени посоката.
– Какво се е случило с ръката ти?
– Акумулаторите се изтощиха. Виждаш ли Люси?
Благодарение на високия си ръст тя се огледа над близките глави.
– Ще се върна за нея. Но първо нека те отведа на безопасно място.
Маделин продължи напред, спокойна и уверена, към барикадата и през нея, към предната врата на колата. Застана до нея, придържайки я отворена, докато той не влезе вътре, след което я затвори бавно, за да не прищипе пръстите му.
После се качи на покрива на колата, за да се огледа за Люси.
Валентина цъкна с език.
– Виж – каросерията се огъна.
– Това си е твой проблем. Моята каросерия е много по-зле.
Петрович издърпа ръката си в скута и погледна нагоре към облечените в кожа крака на Маделин. Разсея се за миг и затова не успя да отговори веднага на Валентина.
Едва когато Маделин тръгна обратно, проправяйки си път през тълпата, той се обърна към нея.
– Извинявай, какво каза?
– Попитах дали това означава, че вече ние сме шефовете?
– Да. Не. Предполагам. По всичко личи, че все пак получи своята революция.
19.
Щом отново се събраха заедно, настъпи продължителна неловка тишина. Люси седеше притисната между Маса от едната страна и Маделин от другата. Валентина почукваше с ключовете си по таблото, а Петрович се опитваше да осъзнае какво точно беше обещал на всички да направи.
Това означаваше да подвие опашка като помияр в улична схватка. Осъзна, че е притиснат в ъгъла, и имаше само един начин да изпълни обещанията си.
Мълчанието се проточи. Тълпата се разпръскваше и вече беше значително оредяла.
– Мисля, че ви дължа извинение – каза Маделин. Тя се размърда и кожените й дрехи проскърцаха. – Извинявайте.
Ако някой беше в милостиво настроение, успя да го скрие добре.
– Знаеш ли в каква каша сме се набъркали? – каза Валентина.
Беше по-студена от зимен ден в Новосибирск.
– Имам някаква представа.
Маса се наведе напред, докато Люси се сви на мястото си.
– Появиха се бившите ми колеги от ЦРУ. Бяха повече, отколкото очаквахме. След това открихме, че предполагаемата ядрена бомба е натъпкана с пластичен експлозив, който трябваше да бъде взривен от разстояние чрез телефон, следен отблизо от личната охрана на Соня Ошикора. Сам активира вирус, който спря тока на града. И очевидно сега ние сме отговорни за това, че Свободната зона е обхваната от всеобщо въстание.
– Аха. Добре.
– Достатъчно – промърмори Петрович.
– Тя съсипа всичко! – Валентина удари с ръце по волана. – Имаше планове, да? Знаех, че имаш планове, още преди да разбера какви са те. Вярвах ти – все още вярвам, че ще ни измъкнеш от тази каша. Но изгубихме най-добрите си възможности. Заради нея.
– Казах – достатъчно! – Той придърпа ръката си, чудейки се дали не може да я включи директно в електрическия контакт под климатроника. – Бойните планове винаги се провалят при директен контакт с врага. Можем да ги променим; винаги ще се налагат промени. Проблемът не е в това.
– Не, проблемът седи зад теб. – Лицето на вбесената Валентина беше изгубило всичкия си цвят. Единствено в очите й проблясваха ярки огньове. – Тя те предаде.
– Престани веднага. Разбирам, че всички го карахме на адреналин през последните няколко часа, но огромно количество пържен бекон с яйца и няколко чаши кафе ще оправят това за нула време. Преди още някой да каже нещо, за което после ще съжалява, моля ви, отделете минутка, за да помислите върху всичко, което се случи, и най-важното, защо се случи.
– Аз знам защо. Жена ти не може да си държи устата затворена.
– Ёбаный в рот. Ако Мади е виновна в нещо, то е, че се е доверила на вековната традиция на поверителността в отношенията между изповедник и каещ се. Аз също съм ядосан, но се опитвам да насоча гнева си в правилната посока.