– Не пипай нищо – каза той. – Придържай се към стените, ако изобщо открием къде са те.
Той влезе вътре, ориентирайки се пипнешком. Маса го последва и вратата се затвори със свистене зад гърбовете им. Значи, тук все още нещо работеше, след като се създаваше такова течение.
Петрович чу звука от разлепянето на велкро и малкият екран на ръката на Маса оживя. Той им осигури слаба светлинка, почти като от свещ, но при липсата на друго осветление ефектът беше драматичен.
Стаята беше колкото висока, толкова и широка – идеален бял куб, в центъра на който се намираше друг, по-малък, напълно черен куб, поставен на малка платформа.
– О, боже – тя е пълна със звезди.7
7 Цитат от „Една одисея в Космоса през 2001 година“ на Артър Кларк и от едноименния филм. – Б. пр.
– Моля?
– Не се притеснявай. Дори да си гледала филма или да си чела книгата, сигурно са го изтрили от паметта ти. Освен че беше хладнокръвен убиец, старецът Ошикора е имал и чувство за хумор. Предполагам, че двете неща не се изключват взаимно. – Петрович пристъпи бавно към куба, осъзнавайки, че оставя зад себе си следа от мръсотия. Той постави дланта си върху гладката повърхност на квантовия компютър. – Добрый день, товарищ.
– Смяташ, че е там, вътре?
– А според теб кой е препрограмирал ключалката на вратата? Той е оцелял след срутването на кулата. Животоподдържащата му система все още функционира. На негово място аз щях да огранича консумацията на енергия до минимум и после просто…
– Просто какво?
– Не знам. Може би щях да заспя. Да сънувам. Когато Ошикора сънуваше, той създаде Новия джихад на машините. Но Майкъл не е такъв. Според мен неговите сънища ще представляват нещо много по-грандиозно.
– За цяла година?
– Чёрт. Дори аз имам чувството, че мога да спя цяла година. – Той отпусна глава на гърдите си и остана така. – Толкова съм уморен. Изтощен от планиране, от заговори, тревоги и от опити да попреча на всичко да се разпадне. – Той потупа компютъра. – Почти стигнахме. Само още един напън. Хайде, да видим дали ще успеем да събудим Спящата красавица.
Не се виждаха никакви конзоли или интерфейси. Всичко беше спретнато и чисто, постигащо почти дзен простота. Отново Ошикора.
Двамата работеха в екип, Петрович опипваше основата на куба, а Маса вървеше зад него, осигурявайки му светлина.
– Къде си го скрил?
Двамата бяха обиколили и четирите страни и бяха озадачени.
– Смяташ ли, че нарочно го е направил толкова трудно?
– Не, затова си мисля, че пропускаме очевидното.
Пръстите му се плъзнаха по хоризонталната повърхност, а след това и по отвесната част на стъпалото. Там имаше прагче, съвсем леко, но достатъчно, за да се закачат ноктите му за него.
Петрович поклати глава и повдигна цялото стъпало, разкривайки поредица от бутони и дисплеи. Маса завъртя очи и клекна до него, за да разгледа откритието им.
Екраните бяха тъмни. Нямаше никакви светлинки.
– Сигурно сме закъснели – каза тя.
– Не. Просто Майкъл се е подготвил за продължително чакане. Една-единствена малка светодиодна лампичка може да е от решаващо значение между доброто охлаждане и евентуалната смърт от прегряване.
Те повдигнаха останалите стъпала и под последното откриха мрежови порт. Петрович сви устни и бръкна под тениската си, за да извади палмтопа, който беше залепен към тялото му.
– Поради липсата на голям бутон с надпис „Вкл.“, ще се наложи да проникна вътре. – Той погледна помрачнялото лице на Маса. – Ще имам нужда от помощта ти.
– Как ще ти се отрази изключването?
Той седна върху петите си.
– Последния път останах безчувствен. Преди това – също. Цял ден влача тая ръка подире ми, блъскам я навсякъде и общо взето, сам се тормозя, така че според мен сега ще бъде по-зле и от това.
– А когато се включиш в Майкъл? Какво ще стане, ако не успееш да се справиш без програмите и протоколите си?
Тя протегна ръка и Петрович остави в шепата й палмтопа.
– Ще трябва сама да прецениш. Ако ти се струва, че умирам, не ме изключвай. – Ъгълчето на устата му потрепна. – Направи го само ако наистина умра.
– Сериозно ли говориш?
– Да. Очевидно разполагаме с малка отсрочка, преди мозъкът ни да изпадне в хипоксия.
– Маделин трябва да бъде тук – каза тя.
– Точно това е най-добрата причина да я няма. – Той се приготви, настани се на студения под и полегна на дясната си страна, изпъвайки се в цял ръст покрай куба. – Тя се притеснява твърде много за мен. Иска да съм в безопасност. Изпитва нужда да ме защитава от демоните, които живеят вътре в мен и извън мен. По една или друга причина реши да ми прости за това, че не й разказах за Майкъл, и да прости на себе си за това, че по тази причина ме изостави. Но тя трябва да изкупи вината си заради онази работа с отец Джон.