Очите му внезапно се отвориха и пред тях изплува наведената над тялото му Маса, притиснала длан върху голите му мършави гърди, чувствайки жуженето на турбината. Тя се сепна от внезапното му движение и се дръпна настрани с намерението да го изключи от мастиленочерния куб.
– Не. Нененене – изпъшка той. – Така трябва…
Потъна отново.
[Да бъде?]
Подхванаха го, повдигнаха го, понесоха го, подслониха го. Болката се превърна в спомен – безумна, продължителна болка, която цяла вечност бе горяла в гърдите му, но сега поне вече беше преминала.
– Чёрт. Намерих те.
Облекчението го връхлетя като леденостудена вълна.
[Знаех, че ще успееш, Саша. Знаех, че ще ме намериш, защото знаех как се опитваше да откриеш Маделин. Тя бе изгубена, а ти я спаси. Знаех, че ще направиш същото и за мен.]
Наоколо нямаше нито пейзаж, нито град – нищо, което да се види или докосне. Но бездната не беше празна. Там беше Майкъл, сякаш винаги е бил там, потънал във вековен сън, докато някой го открие.
– Аз… – Петрович замълча. – Съжалявам, че ми отне толкова време. Толкова неща имам да ти казвам, толкова много трябва да ти кажа, но има някои… усложнения.
[Светът прости ли ни?]
– Някои да. Някои казват, че сме ёбаные герои, други те смятат за бог, който трябва да се боготвори. Мнозина не споделят нито едното, нито другото, а просто малко се боят от нас, но онези, с които ще си имаме проблеми, са същите, които разполагат с властта да стоварят мегатон отломки върху нас и които смятат теб за Луцифер, а мен за Баба Яга. Трудно ще успеем да се измъкнем цели от това.
[Тогава ще трябва да действаме както намериш за добре.]
– Да. Бях планирал всичко, бях намерил начин да те измъкна, без никой да разбере, но сега това няма как да стане. Прецаках се. Сринах мрежата на Свободната зона с вирус – а ти дори нямаш представа какво е Свободната зона – и сега трябва да възстановя всичко, за да мога да те пусна. Но единственият начин да го направя, е да те оставя да свършиш мръсната работа, а след това, разбира се, враговете ни вече ще знаят, че си навън.
[Саша, оставям се в твоите ръце. Вярвам ти.]
– Дори не мога да обясня къде съм бил и какви съм ги вършил. – Петрович изстена. – Нямаме време. Когато срутиха кулата, отломките задръстиха шахтата за достъп. Ако някой реши, че трябва да я пораздруса малко, това ще е краят. Може би никога повече няма да успея да стигна до теб. По най-различни причини. Толкова сме я загазили, че просто не знам откъде да започна.
[Саша, чуй ме. Ще си спечелим време. Когато всичко това свърши, когато аз съм свободен и ти си свободен, няма да ни остане друго за вършене, освен да седнем и да поговорим. И точно това ще направим. Трябва да ти покажа някои неща. Чудесни неща. Мислих върху уравненията ти и открих някои техни приложения. Има някои по-пълни, по-дълбоки значения, които все още не съм открил, но когато ти разкажа какво съм разбрал досега, това ще те изпълни с велика радост.]
– Ти ще оцелееш. Дори аз да не успея.
[Ние се борим и падаме заедно, любов моя – каза Майкъл. – И ти знаеш, че това е истината.]
Известно време Петрович стоя мълчаливо, след което възвърна контрола над гласа си.
– Добре, виж сега. Мога да докарам мрежови кабел дотук; тази част е подготвена. Мога да намеря начин да те кача на сателит, макар да не разполагам с играчката ми. Ако рестартираш системата на Свободната зона, обещавам, че следващото нещо, което ще направим, е да ти осигурим безопасност. За това ще трябва да разчитам на някои хора, но се надявам, че те са готови. Дано са готови.
[Казваш, че имаме врагове. А имаме ли приятели?]
– Да. Имаме приятели, но първо трябва да разберем кои са те. Ще трябва просто да се задействаме и да видим докъде ще я докараме. Силните ни страни: всичко на север от Темза е Свободна зона. От половин час насам съм един вид шеф там. Разполагам с огромно количество пари, които може да се използват за получаването на най-различни услуги. Слабостите ни: ти си изключително уязвим на атаки, защото всички ще знаят къде се намираш. Нямаме връзка с никого и разчитаме само на добрата страна на човешката природа, за да направят онова, което искаме от тях. Възможностите ни: щом пуснем местната мрежа, можем да те прехвърлим някъде, където няма да те открият. И ще започнем оттам. Освен това има един куп типове от Ватикана, които искат да си поговорят с теб. Преди им казах един вид да си дигат чуковете, но сега започвам да разбирам, че може да имаме полза от тях.
Колкото до заплахите? Чёрт, откъде да започна? Заплашен си от унищожение чрез резолюция на ООН. Янките буквално ще ни взривят, когато разберат, че не си затрупан. Вече са изпратили нов наземен екип от ЦРУ и тъй като Свободната зона е изгубила контакта си с останалия свят, всички си мислят, че съм ядрен терорист. Соня Ошикора е полудяла и това е съвсем различна, болезнена тема. Всичко ще се развихри адски бързо и ще се наложи да импровизираме в движение. – Той се поколеба. – Когато настъпи моментът, ще бъдеш ли готов?