– А аз какво да правя? – попита Маделин, разстроена, че е била оставена последна.
– За теб остана най-важната работа. Върви да кажеш на Негово преосвещенство, че съм готов да преговаряме. Той и групичката му небесни пилоти получават неограничен достъп до Майкъл за следващите час или два – но след това искам да разбера окончателното решение за неговия анимус или както там го наричат. Никакви усуквания, никакви препоръки, зависещи от набожните размисли на светия отец. Ще обявят решението си в ефир в… колко… три часа. Това е последната ми оферта, която не подлежи на предоговаряне. – Той се почеса по носа. – И ако дори си помислят да ме изпеят, кажи им, че разполагам с достатъчно С-4, за да ги изстрелям всичките в орбита, и че имам повече от достатъчно причини да го направя.
Тя сложи ръце на хълбоците си и Петрович разбра, че се кани да спори с него. За да предотврати действията й, той я посочи заплашително с пръст.
– Това… това е твоя идея. Нали искаш да се убедиш, че Майкъл не крои планове да съсипе човечеството? Кой би могъл да го установи по-добре от група йезуити, обучени да откриват пропуските и в най-добре измислените истории. По никакъв начин няма да се опитвам да им влияя; ти също ще ги оставиш да си работят на спокойствие. Става ли?
– Защо го правиш? – Маделин удари ядосано с токчето си по асфалта и не помръдна от мястото си. – Смяташ ли, че може да те е измамил?
– Не, не смятам. Но защото те обичам и знам, че правиш всичко от най-добри чувства към мен, се съгласявам на нещо, което не ми се искаше да правя само защото ти го искаш. Някак си стигнах до извода, че точно това си обещахме, когато давахме всичките онези обети пред лъжливия ти свещеник.
Тя втренчи поглед в него.
– Сам…
– Да, знам. Първото чукане за годината – и се огъвам като тесте карти.
Тогава тя го перна край ухото, възможно най-лекичко, след което го придърпа в прегръдката си, повдигайки го от земята.
– Чёрт, пусни ме долу, докато все още са ми останали здрави ребра.
Тя го пусна.
– Невъзможен си.
– Не. Просто съм ужасно неправдоподобен, но никой никога не е твърдял, че е лесно да си омъжена за статистическа грешка. – Той изпъна металната рамка, която обхващаше ръката му. – Върви. Кажи им, че излизаме в ефир след няколко минути.
Маса излезе от микробуса.
– Сам, свързахме се с него.
Петрович хвърли поглед назад и видя облеченото в черна кожа тяло на Маделин да се отдалечава тичешком по Парк Лейн.
– Сам?
– Да, да. Слушам те.
– Сам!
Той най-накрая насочи вниманието си към конзолата на Люси, откъдето към тях се взираше едно познато лице, а след това огледа поредицата празни контакти, монтирани върху преградата до нея.
– Ако успееш да намериш подходящ адаптор, мисля да се възползвам от това.
– Куриерската ти чанта е все още в колата – каза Люси, свали слушалките от врата си и ги остави на стола.
– Благодаря ти.
Той зае мястото й и притисна едната слушалка към ухото си.
[Свързах се със сателита – каза Майкъл, – и започвам да навлизам в мрежата на Свободната зона.]
– Добра работа. – Петрович приближи микрофона по-близо до устата си. – Върни всичко онлайн, след което ще подберем кои части отново да изключим.
[Вирусът, който си активирал – не е зле за човек.]
Лицето на екрана се наведе напред, сякаш за да се поклони.
– Имах помощник. Макар горкото хлапе да се оказа в затвора, той продължава да смята, че си е заслужавало. – Петрович взе куриерската си чанта от останалата без дъх Люси и измъкна от нея оплетените кабели. – Хуй, направо не знам.
[Имаме енергия, въпреки че вирусът се опитва да се върне обратно във възлите, които съм прочистил. Удържането му изисква значителни ресурси.]
– Да, така прави той. Точно това го прави много ефективен, ако не поставиш под карантина прочистената част от системата. Просто го изтрий – повече няма да ни е нужен. По-късно ще се появят отделни машини, в които все още ще е активен, но предполагам, че ще успееш да защитиш мрежата срещу него.
[Ще ми отнеме известно време. Както казах, не е зле за човек.]
Първата връзка се получи от палмтопа, който беше залепен за тялото му – той беше уловил сигнал.