– Имаме резултат.
Междувременно Люси и Маса разплитаха кабелите на адапторите. Единият влезе от лявата му страна, в компютъра, а другият от дясната, в акумулатора.
[Имаме контрол. – Майкъл като че ли погледна за миг встрани, преди да впери поглед в Петрович. – Освен това имаме няколко проблема, които се нуждаят спешно от вниманието ти.]
– Без майтап, Шерлок. – Той отново можеше да движи лявата си ръка и се чувстваше щастлив. – Кажи ми какво прави бандата на Соня Ошикора.
[Картината се улавя трудно. Един момент. – Майкъл замълча, ослушвайки се, гледайки, проследявайки. – Прегрупирали са се най-вече в Телекомуникационната кула. Сега вече могат да се свържат с отдалечените си части, може да последват координирани движения.]
– Някои от тях повече няма да изпълняват заповедите на Соня и след като си кажа приказката, тя ще се окаже заобиколена само от твърдото ядро поддръжници на Ошикора.
[Саша, тя защо се обърна срещу теб? По всичко си личеше, че е готова да направи почти всичко за теб, трябваше само да поискаш. Хората са ненадеждни и непостоянни. – Майкъл примигна. – С изключение на теб.]
– Да, такъв съм си аз. Последователен до степен на предсказуемост. И точно тази слабост използва Соня. Сега ще поговоря с нея и ще видя какво може да каже в своя защита.
Петрович знаеше номера на мобилния й телефон. Разбра къде се намира телефонът, като го проследи по мрежата, докато не засече местоположението му – на приземния етаж на кулата. Соня не беше сама; районът беше пълен със сигнали и допълнителен трафик, входящи и изходящи обаждания, извършвани с бясно темпо. Той можеше да я чуе как крещи заповеди с глас, в който се прокрадваше нарастваща паника. Можеше да прекъсне разговора й по всяко време, като поемеше контрола над хендсет устройството й, но забеляза, че Соня носи в себе си и друг телефон, който функционираше, но тя не го използваше.
Петрович бръкна в джоба си и извади телефона, който беше свързан с бомбата. В регистъра на обажданията имаше само един номер. Той свали слушалките и се облегна назад, притискайки телефона към ухото си.
Соня млъкна. През отворената връзка се чу приглушен звън. След като тя не отговори на повикването, връзката се разпадна, но той беше абсолютно убеден, че е привлякъл вниманието й.
Набра номера отново. Този път тя вдигна и в слушалката нахлуха звуците на царящия около нея хаос. На фона им се долавяше треперливото й дишане.
– Здрасти, Соня.
– Сам. Мога да обясня.
– Не е необходимо. Фактът, че се свързах с теб на този номер, е, общо взето, единственото, което мога да преглътна за момента. Аз ти се доверих, а ти ме предаде. Дори повече от това. Злоупотреби с поста си и използва ресурси, които бяха предназначени за изграждането на Свободната зона. Така че нека се опитаме за момент да забравим какво причини на мен и Мади и да се фокусираме върху това. – Той си пое дълбоко дъх и стисна по-здраво телефона, който бе започнал да се изплъзва от запотените му пръсти.
– Моля те…
Той даде воля на гнева си. Стоеше там и крещеше в слушалката, без да обръща внимание на нищо.
– Пасть забей, сука дёрганая. Знаеш ли какво направи? Цялата цивилизация виси на една ёбаная нишка, а ти се опитваш да я срежеш с ръждясали ножици. Затваряй си устата и ме слушай внимателно. Освободена си от поста си. Задържана си. Ще предадеш всичките си оръжия и ще оставиш частната си армия под контрола на временното правителство на Свободната зона, начело на което се оказва, че съм аз. Няма да напускаш кулата си, докато не дойде някой да ти прочете правата и да те изправи пред съд. Което е проява на адски повече милосърдие, отколкото получиха идиотите – последователи на Новия джихад на машините. Ти вече нямаш нищо общо с управлението на Свободната зона. Никой няма да изпълнява заповедите ти. Нямаш право да представляваш Свободната зона или да действаш от нейно име. Свалена си, мадам експрезидент.
В този момент заработи първата машина за поставяне на стълбове в Хайд Парк и ритмичното й боботене изпълни въздуха. Това беше звукът на победата.
– Чуваш ли го? Това е отношението ни към твоето извънредно положение. Свободната зона се върна на работа и ти нищо не можеш да направиш, за да я спреш. Бъдещето настъпва, Соня, но ти не си на борда му.
Той заби палец в бутона за прекъсване на връзката, стисна телефона и се огледа къде да го изхвърли. Нечии студени пръсти обвиха неговите.
– Сам – каза Люси, – улика?
– До пизды. Ако тя беше сега тук, щях да й го завра в жопу. – Все пак той й позволи да вземе телефона от ръката му и отново си сложи слушалките. – Майкъл, отрежи Соня. Изолирай цялата й операция. Ще поговоря с тях след минутка, като се успокоя.