[Това е твърде метафизична разлика, Саша, която няма практическа цел.]
– Да, ти така си мислиш, нали? В моята нова република ще притежаваш всички права и отговорности, които би имал обикновеният гражданин. За останалите, непросветените нации, мнението на група кардинали, които се оказва, че говорят от името на около една трета от населението на планетата, ще бъде много полезно. Особено когато става дума за отмяната на две резолюции на ООН. Ако си жив, не могат да те убият.
[Разбирам. А ако се проваля?]
– Запасът ми от планове Б застрашително намалява. Мога само да те посъветвам да не се издънваш.
Петрович се обади на Маделин.
– Здрасти.
– Тук съм. Сам…
– Да, ако Техни Преосвещенства не са навити, ще дойда лично и ще наритам няколко официални задника.
– Не става дума… ще почака. Цялата Конгрегация е тук. Съгласни са с предложението ти. Искат да си запазят правото да вземат временно решение; окончателно, но не задължително неизменно.
– Не съм особено доволен, но ще приема. Онова, от което се нуждая всъщност, е да съм морално подплатен, когато хвърля танковете напред. Появят ли се тук, мога да обстрелям опозицията. Те имат компютър, нали? Който не съм потрошил?
– Всички си носят палмтопи, Сам. Тук не става дума за група динозаври.
– Все трябва да има нещо, по което мненията ни да се различават. Може и това да е. Кажи им да изчакат.
Той се прехвърли на другата линия.
– Майкъл, време е за шоу. Засечи сигналите от йезуитското имение на Маунт Стрийт. Отдели им цялото си внимание и не забравяй, че това е твоето интервю за влизане в редиците на човешката раса. Успех.
[Значи, без да ги притискам.]
– Аха.
Той почувства как присъствието на ИИ се сви до връхче на карфица. Знаеше, че в бъдеше записът от разговора на Майкъл с кардиналите щеше да се превърне в безкрайно ценен исторически документ. За добро или за лошо. И той нямаше никакъв контрол върху това.
– Доктор Петрович?
И ситуацията изобщо не се подобряваше.
– Здравейте, госпожице Сурур.
– Готов ли сте? – попита тя, обезпокоена да не намери нещо друго, което да е по-важно.
Петрович погледна към паспорта в ръката си и го покри с длан, преди да го пусне отново в куриерската си чанта.
– Не, не съм. Но предполагам, че просто трябва да го направим.
Петрович вдигна глава. Репортерката изглеждаше невероятно ведра. Ето това умение изобщо не му се удаваше. Каквото и да чувстваше, веднага се изписваше на лицето му.
– Как искате да го направим?
– Нередактирано. Искам да излъчвате всичко. Без прекъсвания за реклами, без коментар от студиото. Субтитриран превод, ако смятате, че е нужно, но няма да ме дублирате. И двамата си запазваме правото да прекъснем излъчването, ако решим, че така е по-добре. Ще отговоря на всеки ваш въпрос. Не мога да обещая, че няма да ви лъжа. Мога да следя какво пускате в мрежата и съм наясно, че понякога пускате различни версии на една и съща програма в зависимост от аудиторията ви. Сега искам да излъчвате едно и също навсякъде – поне първия път. Смятате ли, че ще се справите?
Той завъртя стола си, след това го извъртя наобратно, за да не обърка кабелите.
– Ще трябва да поговоря с мениджъра ми. Ако имам обратна връзка, разбира се. – Тя погледна към кабела, който минаваше през целия паркинг. – Предполагам, че това е същото, за което си мисля.
– Защо не си запазите въпросите за интервюто? Тогава ще бъда много по-спонтанен.
Петрович изчисти паметта на всички компютри в мобилното студио и ги рестартира.
– Може ли да се опитате да не ругаете? – Сурур пъхна слушалката в ухото си. – Цветистият ви език може да принуди местните регулатори да ни свалят от ефир и никой от двама ни няма да може да им попречи.
Петрович оголи зъби във вълча усмивка.
– Ще се изненадате на какво съм способен напоследък. Но добре, не ми се иска нечие фередже да се запали спонтанно заради нещо, което съм казал.
Тя посегна към радиопредавателя, който беше пъхнат в колана на гърба й. Поигра си с бутоните и когато намери нужния канал, прикри с ръка микрофона пред устата си.
– Доктор Петрович? Свободната зона не произвежда сензационни новини, а аз съм просто момиче от едно село край Карачи. Има по-добри репортери от мен, много по-опитни, които биха убили за възможността да проведат петминутен разговор с вас. Това е най-голямото нещо, което съм правила някога. Моля ви…