– Като народно въстание срещу потисниците. Червеното е традиционният цвят в подобни случаи. Най-открояващо се е и на него кръвта не си личи. – Тя угаси двигателя и посочи към задната седалка. Там бяха струпани кутии, пълни с черни сфери, прорязани от сребристи ивици. – Тъй като имаме бомби, може би анархисткото черно щеше да е по-подходящо.
– На мен червеното ми харесва – каза Люси, измъквайки се през прозореца.
После се запъти към каросерията на камиона влекач, за да забие знамето там.
– Сякаш цяла една културна традиция изкрещя ужасено и внезапно замлъкна. – Той вдигна лицето си към небето и изстена. – Когато това се излъчи в ефир, ще трябва да отговарям на някои наистина трудни въпроси.
Валентина слезе от колата и погледна към колоната от превозни средства, която беше спряла зад нея.
– Кога? Те вече са тук.
– Страхотно.
Петрович гледаше хората, които се стичаха по пътя към него. Сред тях се забелязваха проблясъците на обективи и чадъровидните сенки на високо вдигнатите сателитни чинии. Провери наситеността на трафика, гъстотата на мобилните телефони и честотната лента на Свободната зона. Обърна се на другата страна, за да посрещне другата кавалкада, която се спускаше откъм Юстън Роуд.
Те също развяваха червени знамена.
– Тина?
– Не. Добре е. Показва, че сме обединени. Говорим с един глас, действаме с един разум. – Тя го хвана за ръката и го поведе към мястото, където стоеше Люси като една съвременна Мариана10. – А и да не стреляш по приятели е добре. Знамето означава, че разпознаваме своите.
10 Национален символ на Франция, алегория на свободата. Изобразена на известната картина на Дьолакроа „Свободата води народа“. – Б. пр.
– Рискувайки да разделим останала част от планетата. – Петрович се качи на камиона. – Нямах намерение да превръщам това в политика.
– Значи, си се самозаблуждавал – каза Валентина. – Това винаги е било свързано с политиката. Отхвърлянето на стария порядък, изправянето срещу капиталистическата агресия, защитата на правата на изкуствения интелект, създаването на собствена държава…
– Моя собствена държава?
– Разбира се. Нали затова всички имаме ирландски паспорти, да? Ще имаш свободата да правиш каквото си поискаш. – Тя се изкатери на каросерията, застана до него и се наведе към все повече сгъстяващата се тълпа, за да вземе друг направен набързо флаг. – Това е революция. Къде е краят й? Не знам. Знам само, че това е началото и ние трябва да бъдем смели.
28.
Имаха достатъчно хора, за да блокират улиците – целите Портлънд Плейс и Юстън Роуд, покривайки Тотнъм Корт Роуд и южната половина на площада, Мортимър Стрийт и Гуудж Стрийт.
Това означаваше, че всички трябваше да се въздържат от директни конфронтации, докато изтласкват лоялистите на Ошикора в определения малък район. Сред редиците на тези лоялисти имаше и дезертьори, но не чак толкова, колкото се беше надявал Петрович. Хубаво щеше да е всички да минат на негова страна и това да е краят, но не се получи така.
Маделин също не беше доволна.
– Не виждам нито една добра причина да го правиш.
– Всички причини да го правя са добри. Тя няма да ме застреля.
Петрович гледаше как Маделин зарежда пистолета му.
– Достатъчно е да има едно – само едно – нервно хлапе, чийто пръст да трепне на спусъка, и аз се превръщам във вдовица. Няма да позволя това да се случи.
Тя върна с изщракване пълнителя на мястото му и подаде пистолета на Петрович с дръжката напред.
Той го взе и го пъхна в колана на панталоните си.
– Сега ще й се обадя, за да си осигуря безопасно преминаване през барикадите, които са издигнали. Ако тръгнем напред в тълпата, ще се стигне до касапница.
Тя го улови за металната рамка около ръката му и го задърпа след себе си към по-уединено място. Което означаваше да мине покрай църквата, издигаща се на ъгъла, за да застане под почернелите изсъхнали клони на дърветата, растящи до нея.
– Не искам да те изгубя. Не и сега.
Петрович протегна ръка и я плъзна по дупките в бронята й; по пръстите му полепна гел и той ги вдигна пред лицето й, за да може да ги види добре.
– Ти не ми даде право на подобен избор, нали?
– Имаш и други хора.
– О, добре. Коя от тях одобряваш за своя заместничка? Тина? Доволна ли си? Или Маса? Искаш ли да си представиш нас двамата заедно?
– Знаеш, че аз…
– Или и двете едновременно? Могат да си ме поделят, а аз мога само да се надявам, че никоя няма да прояви ревност до такава степен, че да изкорми другата.